Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как българин разкри тайната на Хеопсовата пирамида
  • Новини

Ето как българин разкри тайната на Хеопсовата пирамида

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
heopppspspaaaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Карловският изследовател на Хеопсовата пирамида Иван Иванов подготвя изложба от документи и чертежи за неговите разкрития, посветени на
най-величествения паметник на Земята. Изложбата ще съдържа около 40 табла с негови

теореми, формули и чертежи. Очаква се тя да бъде представена в Египетския музей в Лондон или в сградата на ЮНЕСКО в Париж.

 

Египетския музей в Лондон

Иванов успя да открие мерната единица, която е в основата на строителния план
на Хеопсовата пирамида. И пръв изнамери, че тя е свързана с числото 3.14, кодирано във всички размери
на съоръжението.

Според него нивото на знанията, заложени в пирамидата, не съвпада,
дори противоречи с историческия момент, в който тя е строена. В хода на своите
проучвания карловският изследовател  засякъл тайна камера в пирамидата край Гиза, която учените наскоро разкриха чрез томографско изследване.

Иван Иванов съобщи за разкритието си на тайна кухина в Голямата пирамида преди броени дни,
след като екип от световни учени оповести за наличието на две тайни камери в съоръжението
край Гиза. Според учените това е първото подобно откритие в структурата на монумента от
XIX век насам.

30-метровото празно пространство, намиращо се дълбоко в пирамидата, е разположено
над Голямата галерия на монумента и има подобно напречно сечение. Предназначението
на камерата е неясно и все още не е известно дали е построена с някаква функционална цел.

Учените са направили откритието, използвайки образна диагностика с космически
лъчи, известна като мюон томография, записвайки поведението на субатомни частици,
наречени мюони. Те проникват в скалата, подобно на рентгеновите лъчи, само че
много по-дълбоко. Аз разгадах наличието на такава кухина благодарение на теоремите,
с които разчетох строителния план на най-величествения и загадъчен паметник, построен на Земята, твърди изследователят от Карлово.

Иванов е роден в града на Левски, той е професионален фотограф, работил е в ДСО
„Металхим“, обединяващо над 20 предприятия от военнопромишления комплекс у нас,  и във Военния клуб. Интересът му към тайните на Древния Египет е от 30 години. По-късно, когато навлязъл сериозно в темата за Хеопсовата пирамида, водил дълга
кореспонденция с посланиците на Египет у нас и с един от министрите на културата.  Като неопровержимо свое постижение той смята откриването на мерната единица,
която е използвана при строежа на Голяма пирамида.

 

Хеопсовата пирамида

Тя е в резултат на огромна математическа работа, съчетана и със задълбочено познаване
на историята на древността. Никой не може да докаже тезата, че първоизточникът
на пирамидите е в Египет, твърди Иванов.

 

Такива архитектурни конструкции има и
в Япония, Перу, Китай, Мексико. Неотдавна 72-годишният фотограф разкри пред “Марица“, че според неговите изчисления и Голямата пирамида в Долината на царете в Египет,
и тракийската гробница Голямата Косматка у нас са изградени на базата на една
и съща мерна единица, а  числото 3.14 е закодирано в техните размери.

Проучвам Хеопсовата пирамида вече близо 30 години, а след откритията на доц.
Георги Китов в Долината на тракийските царе изучавам и Голямата Косматка.

В строителния
план и на двете съоръжения е използвана една и съща мерна единица. Тя е извлечена
от пропорциите на Земята и е абсолютно точна. Идентична е с метъра, който днес
е основна мерна единица, разказва откривателят.

Възниква въпросът откъде древните
траки са получили тези знания, след като има голям интервал от време в строителството
на двата обекта, а географски те се намират далече един от друг. Въпреки това
има впечатляващи съвпадения – много точната обработка при напасването на блоковете
помежду им, както и боравенето с голям каменен блок, който представлява гробна
камера – заемка от времето на пирамидите в Гиза.

Иван Иванов смята, че е малко вероятно Голямата Косматка да е дело на древните
траки. Освен това откритите в нея ювелирно изработени златни предмети не съвпадат
с времето на строежа на това уникално съоръжение. Най-вероятно траките са попаднали
на този обект и са го използвали вторично като гробница.

 

Голямата Косматка

Това са само част от откритията, до които карловският изследовател е достигнал.
Той прецизно документира всички теореми, сложни изчисления, изводи за тайните
знания, кодирани в строежа на Голямата пирамида и Голяма Косматка. Освен че ще
покаже своите изчисления и чертежи в изложба, той е готов и да опише стъпка по
стъпка откритията си в книга.

Иван Иванов вече  предложи гробницата на Севт III да влезе като самостоятелен обект в списъка
на ЮНЕСКО за световно културно наследство. А пред Националната галерия „Квадрат
500″ да бъде изградено монументално-декоративно съоръжение, представляващо пирамидона
на Голямата пирамида на фараона Хеопс. След това върху  четирите стени да бъдат изсечени знанията, закодирани в пирамидата, до които
той е достигнал.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако редовно си плащаш здравните осигуровки имаш право да ползваш следните прегледи
Next: Работник, който взима 1500 лв., но работодателят му го осигурява на МРЗ, губи над 100 000 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.