Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво означава голямото количество пяна при варене на месото и как да я избегнем:
  • Новини

Ето какво означава голямото количество пяна при варене на месото и как да я избегнем:

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
bdfbgdfnfgnhgmhjmhj.png

Понякога, увлечени от рутината в кухнята, забравяме да се замислим за същността на един или друг процес, който наблюдаваме ежедневно. Така е при варенето на месото за бульона, например.

Обикновено заливаме месото в тенджерата със студена вода и щом заври, веднага започваме да премахваме пяната . Пяната на повърхността на бульона не е нищо друго освен коагулиран протеин.
отпенване на бульон

При загряване в студена вода, разтворените протеини и минерални соли от месото преминават във водата, а когато месото се поставя във вряща вода, те остават най-вече в самото месо.

Ако готвите месо, без да се нуждаете от богат бульон, направо го поставете във вряща вода, а за да получите добър бульон, започнете със слагане на месото в студена вода. Не бързайте да премахнете кожите – те имат хранителна стойност и са необходими за качествения бульон. Между другото, за да не ви дразни пяната, просто пуснете в тенджерата глава лук – белтъкът ще се свие и пяната ще спре да се надига.

Необходимо е също така да се отбележи, че пяната може да бъде бяла (това е случаят, описан по-горе) и тъмна. Това всъщност е тъмна кръв и от вас зависи да решите дали да извадите тъмната пяна.
И още няколко трика, когато готвите супа:

Ако по невнимание сте пресолили бульона, натопете в него шепа ориз, обвит в тензух.
Трябва да се помни, че ако месото се приготвя на висока температура, то ще бъде по-вкусно от бульона, а ако е готвено на слаб огън, бульонът ще бъде по-вкусен.

Солта се добавя към месния бульон половин час преди месото да е готово, към рибния – в началото на варенето, а към гъбения – няколко минути преди готовност.
Ако пяната в бульона падне на дъното, трябва да добавите към него чаша студена вода и след като пяната се издигне отново, можете да я отстраните.
Не забравяйте, че студената вода влошава вкуса на бульона, а врящата – не.

Оцветяването на бульона с отвара от люспите на лук също увеличава хранителната му стойност.
Вкусът на месния бульон ще се подобри, ако добавите счукан чесън към него в края на готвенето.
След като супата се приготви, трябва да премахнете от нея дафиновия лист.

Преди да отцедите рибния бульон, трябва да го оставите да се запари в продължение на 20 минути.
Ако добавите препечено брашно към супата, тя ще стане по-гъста и няма да се разруши структурата на витамин С.Jemchyjinka.ru Источник: https://jemchyjinka.ru/2016/11/27/budte-bditelny-esli-pri-varke-supa-u-vas-obrazuetsya-bolshoe-kolichestvo-peny/

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново 20 за тази ключова промяна в Гражданската отговорност
Next: До 5000 лева заплата за тази работа във Варна, търсят се 700 души

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.