Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво означава голямото количество пяна при варене на месото и как да я избегнем:
  • Новини

Ето какво означава голямото количество пяна при варене на месото и как да я избегнем:

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
bdfbgdfnfgnhgmhjmhj.png

Понякога, увлечени от рутината в кухнята, забравяме да се замислим за същността на един или друг процес, който наблюдаваме ежедневно. Така е при варенето на месото за бульона, например.

Обикновено заливаме месото в тенджерата със студена вода и щом заври, веднага започваме да премахваме пяната . Пяната на повърхността на бульона не е нищо друго освен коагулиран протеин.
отпенване на бульон

При загряване в студена вода, разтворените протеини и минерални соли от месото преминават във водата, а когато месото се поставя във вряща вода, те остават най-вече в самото месо.

Ако готвите месо, без да се нуждаете от богат бульон, направо го поставете във вряща вода, а за да получите добър бульон, започнете със слагане на месото в студена вода. Не бързайте да премахнете кожите – те имат хранителна стойност и са необходими за качествения бульон. Между другото, за да не ви дразни пяната, просто пуснете в тенджерата глава лук – белтъкът ще се свие и пяната ще спре да се надига.

Необходимо е също така да се отбележи, че пяната може да бъде бяла (това е случаят, описан по-горе) и тъмна. Това всъщност е тъмна кръв и от вас зависи да решите дали да извадите тъмната пяна.
И още няколко трика, когато готвите супа:

Ако по невнимание сте пресолили бульона, натопете в него шепа ориз, обвит в тензух.
Трябва да се помни, че ако месото се приготвя на висока температура, то ще бъде по-вкусно от бульона, а ако е готвено на слаб огън, бульонът ще бъде по-вкусен.

Солта се добавя към месния бульон половин час преди месото да е готово, към рибния – в началото на варенето, а към гъбения – няколко минути преди готовност.
Ако пяната в бульона падне на дъното, трябва да добавите към него чаша студена вода и след като пяната се издигне отново, можете да я отстраните.
Не забравяйте, че студената вода влошава вкуса на бульона, а врящата – не.

Оцветяването на бульона с отвара от люспите на лук също увеличава хранителната му стойност.
Вкусът на месния бульон ще се подобри, ако добавите счукан чесън към него в края на готвенето.
След като супата се приготви, трябва да премахнете от нея дафиновия лист.

Преди да отцедите рибния бульон, трябва да го оставите да се запари в продължение на 20 минути.
Ако добавите препечено брашно към супата, тя ще стане по-гъста и няма да се разруши структурата на витамин С.Jemchyjinka.ru Источник: https://jemchyjinka.ru/2016/11/27/budte-bditelny-esli-pri-varke-supa-u-vas-obrazuetsya-bolshoe-kolichestvo-peny/

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново 20 за тази ключова промяна в Гражданската отговорност
Next: До 5000 лева заплата за тази работа във Варна, търсят се 700 души

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.