Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кога местим стрелките един час назад, ще спим повече
  • Новини

Ето кога местим стрелките един час назад, ще спим повече

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
chasghasnznad.jpg

Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 04:00 ч. местно време на 30 октомври 2022 г., когато часовниците се връщат един час назад. Това съобщиха от Българския институт по метрология.

Промяната е в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 19 януари 2001 г., уточняват от института.

На 27 март 2022 г. в 03:00 ч. в България се въведе лятното часово време. Тогава часовниците се преместиха с един час напред. В края на този месец е време да преминем към зимното часово време.

Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. Във Великобритания обаче се прилага от 1908 г. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 година лятното часово време влиза в сила от 3,00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.

Не изпускай тези оферти:

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време и остава в сила до последната неделя на октомври в съответната календарна година.

Започналата преди няколко години инициатива на предишното председателство на ЕК за отмяна на местенето на стрелките на часовниците така и не доведе до краен резултат, тъй като изборът дали остават на зимно, или на лятно часово време трябваше да направи всяка държава сама за себе си. В крайна сметка така и не се стигна до такива решения на национално ниво и отмяната на въртенето на стрелките бе отложена за неопределено време.

Смяната на лятно и зимно часово време, два пъти в годината е трябвало да има определен икономически ефект, който след няколко десетилетия се оказва не много успешен.

Наред с това насилствената промяна на стрелките оказва не малко влияние над хората, като са доказани редица странични действия, които могат да намалят тонуса или дори още по-директно да повлияят негативно на здравето ви.

Учените и най-вече лекарите са добре запознати с множеството състояния, които се увеличават или усложняват с простото местене на стрелките на часовниците с един час напред или назад.
Кога е въведена смяната на времето

Идеята е чрез изкуствената промяна на часа да се извлече максимумът от слънчевата светлина и по този начин да се оптимизират разходите за електрическа енергия.

За първи път това е направено в Германия по време на Първата световна война, през 1916 година.

Постепенно идеята придобива популярност, а в България е официално приета през 1979 година.

Още от самото начало има не малко противници, които предлагат от малки промени до тотална забрана на смяната на времето.

В Европейския съюз беше проведено гласуване, резултатите от което показаха, че хората искат отмяна.

Съгласуването между отделните държави се оказа не толкова лесно и на този етап се обсъжда и разглежда.
Какви са непосредствените промени за здравето

Като най-често срещано оплакване хората споделят това, че им е трудно да преместят биологичния си часовник на новото време.

Макар и преместването на стрелките на един луксозен мъжки часовник да е фасулска работа, организмът няма бутон, с който да го настроите на часа, който искате.

Много е вероятно да продължите да се събуждате по-рано, само заради това, че сте свикнали да ставате в определен час.

Така, ако сутрин ставате по-рано отколкото има нужда, ще ви се наложи за съжаление да издържите през целия ден и това автоматично ще го направи с един час по-дълъг.

Така умората се натрупва по един неусетен начин и повлича след себе си много затруднения, особено за хората с хронични проблеми.

Умората лесно отслабва организма и така ставате по-податливи на различни заразни заболявания.

Умората в комбинация със значително скъсените есенни дни оказват влияние и на настроението на хората.

Това може и да не е проблем, ако усетите лека депресия, но може да се окаже катастрофално за хората с различни диагнози и психиатрични състояния.

Те могат не само да се обострят, но и да се наложи коренна промяна в назначената терапия или медикаментозно лечение.

Умората може да окаже влияние и на хората със сърдечно-съдови заболявания. Кардиолозите докладват, че именно със смяната на времето са забелязали колко много от пациентите им се оплакват от промяна в състоянието.

Различни изследвания и статистики доказват, че именно през този период от година се отчитат резки промени в посока нагоре в броя на хората, потърсили спешна кардиологична помощ.

Всички тези промени, които се оказват непосилни за навременна адаптация от мнозина, водят и до увеличение на трудовите злополуки, катастрофите, понижена работоспособност и за съжаление на увеличени случаи на самоубийства.
Как да са адаптираме по-лесно към смяната на времето

Няма универсална формула и за една част от хората това не стои като проблем. Те просто не усещат по неприятен начин промяната на времето и това не им се отразява по никакъв начин.

Лекарите са установили, че около една седмица е достатъчна за повечето хора да свикнат с промените.

Това няма как да се приложи към всички и трябва да се отчитат спецификите на средата и различните хора.

Опитайте се да се наспивате. Така, ако има опасност да станете един част по-рано, добра идея е да легнете един час по-рано, за да сте отпочинали.

Не се натоварвайте излишно и по възможност не правете генерални промени в живота си точно по това време.

Не забравяйте да се храните здравословно и пълноценно. Няма значение колко добре спите, ако не сте си набавили всички важни витамини и минерали.

Това е най-добре да се случва не с помощта на хранителни добавки, а с даровете на самата природа, които са повече от достъпни за всички през есента.

Това е и времето, в което може да възползвате от последните тренировки на открито, преди да стане време за зимните спортове.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вдовица се разрови в телефона на покойния си мъж и животът ѝ се срина
Next: Извънредно: Колосален банков обир в Ловеч! България не помни подобно чудо, 37-годишен е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.