Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето на колко градуса трябва да спим, ако искаме да не се изнежим и да вдигнем имунитета си
  • Новини

Ето на колко градуса трябва да спим, ако искаме да не се изнежим и да вдигнем имунитета си

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
dbdfgbgfjgfjgh.jpg

Включването на радиатора може да бъде вашата опция, когато настъпят студени дни. И макар да е хубаво чувството да не треперите, когато се измъкнете изпод купчина одеяла сутрин, имунната ви система може да се почувства по друг начин. Спането с включен нагревател през нощта може да ви направи по-податливи на инфекции и други сериозни заболявания, както и да направи вътрешния въздух токсичен.

Изключването на радиатора през нощта преди лягане не само ще защити имунната ви система, но и ще спести сметката ви за ток. И така, ние направихме някои изследвания, за да разберем повече за негативните ефекти от спането с включен нагревател.

Може да наруши качеството на съня.

Вечер телата ни изпитват леко понижаване на основната си температура, като изпращат топлина далеч от ядрото, като сигнализират на тялото, че е време за лягане. Въпреки това, когато температурата в стаята ви е висока, може да попречите на процеса на терморегулация на тялото си и да изпитате умора, дискомфорт и безпокойство .

Горещите температури на околната среда могат да намалят времето, прекарано в дълбокия качествен сън. Това не само ще ви накара да се почувствате уморени на следващия ден, но също така може да повлияе на възстановяването на тялото , консолидирането на паметта, ученето и други процеси. Ето защо добавянето на още едно одеяло вместо включването на нагревателя може да е по-добро решение, тъй като лесно можете да свалите един слой, когато стане горещо.

Може да предизвика болка в гърдите и сърдечни проблеми.

Стайните радиатори (очевидно) създават много топлина , което в замяна повишава нивото на въглероден окис в стаята. Ето защо не се препоръчва да го държите включен дълго време, тъй като топлината ще повиши CO над безопасните нива, което може да бъде вредно за нашето здраве.

Ефектите от поддържането на стайни нагреватели включени за продължителни периоди от време могат да предизвикат болка в гърдите и да инициират други сърдечни проблеми. В този случай хората, които имат сърдечни заболявания и пациенти с астма, трябва да бъдат особено внимателни, тъй като те са особено изложени на риск.

Може да повлияе на мъжката плодовитост.

Продължителното излагане на топлина може да бъде важен фактор за мъжкото безплодие . Хубавото обаче е, че негативните ефекти, които топлината може да причини, са обратими. Така че това означава, че никога не е твърде късно да изключите нагревателя си и да започнете да спите в по-студена стая.

Може да изсуши кожата ви.

Спането с включен нагревател през цялата нощ също може да доведе до изсъхване на кожата ни поради липса на влага. Това също може да направи кожата ви лесно раздразнена, лющеща се и сърбяща . Хората, които са склонни да държат нагревателя близо до себе си, са най-застрашени от суха кожа и останалите симптоми, споменати по-горе.

Това може да направи въздуха в стаята ви токсичен.

Ако стаята ви не е добре вентилирана (което е трудно да се поддържа, докато спите), продължителните периоди на прекомерна топлина могат да повлияят негативно на качеството на въздуха в помещенията. Това може да провокира здравни последици в дългосрочен план и потенциално да доведе до респираторни проблеми като астма, да предизвика алергии и да причини някои други сериозни заболявания.

Може да потисне имунната ви система.

Бактериите оцеляват по-дълго в сух въздух. Ето защо условията, създадени от оставянето на нагревателя включен, могат да създадат среда, в която бактериите процъфтяват . Всъщност затова обикновено се разболяваме и боледуваме от грип по-често през зимата, когато въздухът в стаите ни е значително по-сух.

Бебетата също не обичат отопляеми стаи.

Бебетата са по- чувствителни към отопляеми помещения, тъй като кожата им изсъхва значително по-бързо. Освен това слузта в носа, която е отговорна за улавянето на бактерии, лесно изсъхва в стая с горещ въздух. Когато слузта изсъхне, нашата имунна система е отслабена и по-податлива на инфекции. И докато нашата имунна система е достатъчно силна, за да се справи с това, това не е така при бебетата и те стават още по-податливи на инфекции.

Спите ли с включен радиатор? Споделете вашите мисли и опит с нас в коментарите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятно, но факт! Жилищата в тези български градове поевтиняват
Next: Синоптичка на Нова ТВ прикова погледите на зрителите рано сутрин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Новината за Меди дойде преди 19 минyти, и ни остави без дyми
  • Току що! Докараха окован Мегера: Извадиха подробности за него и Филипов
  • Симеон II каза защо пропусна церемонията за цар Самуил. Вижте повече..
  • Пуснаха напълно нови непоказвани кадри след убийството на Илиян Филипов: Мъж бяга от мястото
  • Бащата на Сияна: Вижте му погледа, сякаш нищо не е направил
  • Горан Благоев: Правителството подло скри истината какво даваме на гърците
  • Снайперисти на покрива над Радев, Йотова и цар Самуил!
  • Нечувано! Затварят близо 800 от общо 1000 игрални зали в България
  • ПОКЛОН! Едва на 20 години почина…
  • Нидал Алгафари посочи новия президент на страната

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.