Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето от какво печелят пари сега в българското село на милионерите
  • Новини

Ето от какво печелят пари сега в българското село на милионерите

Иван Димитров Пешев юни 23, 2023
padiiiqnasnrnaras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Падина има около милион и половина корени лавандула. Бройката се изкупува между 10 и 14 стотинки, а отглеждането на маслодайната култура е трудоемко.

Хората обаче не се отказват, разказва Хамди Палов, един от производителите на лавандула.

Падина е селото, което е създало най-много милионери от отглеждане на тютюн. Бригади от ардинското село работеха години наред в полските райони, а бригадирите успяха да натрупат състояние и днес имат разностранен бизнес.

Собственици са на хотели, предприятия, бизнес с милионни обороти.

Иначе Падина попада в категорията на „голямо родопско село, която бавно се обезлюдява.

В Падина по списък живеят около 1 000 души, с 200 по-малко отпреди време.

Младите хора в кърджалийското село Падина намаляват. Един от проблемите на селото е ниската раждаемост. Липсата на работа е основната причина местните хора да търсят препитание извън Падина, твърди кметът на селото Кямил Кичуков.

Той коментира и алтернативите на тютюнопризводството.

„Едни с поръчка, други чуват от хора, чуе, сеят лавандула. Почва и той да се занимава, за да изкара някой лев на негови си начала. Няма ангажираност нито от едната страна, нито от другата – ако стане. Така че никой не може да се сърди на никой“, коментира Палов.

Традиционното за ардинските села отглеждане на картофи също е в миналото. Сеят се толкова, колкото е необходимо за едно семейство. Хората в Падина не се заглеждат и по нашумелия в последните години шафран, допълва кметът Кямил Кичуков.

Друг проблем за селото е липсата на общопрактикуващ лекар.

„Селото никак не е малко. Населението е застаряващо и си има нужда да има медицинско лице. Идва тук едно медицинско лице, фелдшер, по един два часа, няма точен график. Населението настоява да има постоянно медицинско лице, било то сестра, фелдшер, лекар. Иначе трудно е, хората за една минимална услуга – за кръвно, за инжекция трябва да ходят в Ардино“.

Кямил Кючуков вижда решение на проблема в евентуално отваряне на здравната служба, която ще се помещава в изцяло ремонтираната сграда на кметството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хора от чужбина се избиват за имоти в това наше село, цените скочиха до небето
Next: Истинско чудо се случи в запустяло наше село, местните не могат да повярват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.