Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето тузарската къща на Веско Маринов, където се усамотява с новата си половинка (Снимки)
  • Новини

Ето тузарската къща на Веско Маринов, където се усамотява с новата си половинка (Снимки)

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
bdgfbgnhgmhjmhj.png

Певецът с меден глас, когото напоследък често виждаме с различни изяви в медиите
–
Веселин Маринов , сподели в скорошно интервю, че е горд притежател на
планинска къща , където се усамотява с жената до себе си, Веселина, предават
от “Струма”.

За всички, които се чудят къде ли е свил гнездо изпълнителят, днес ще разбулим добре
пазената тайна:

Всъщност къщата на певеца е на „
Пирин Голф ” край Разлог.

 

Веселин Маринов живее там почти постоянно от началото на пандемията. Всеки ден
се разхожда вътре в комплекса, но често отскача за пазар или просто на разходка
и до Разлог, който е съвсем близо.

За плановете на Веселин Маринов да има къща в покрайнините на Разлог стана ясно
още преди няколко години след негов концерт по повод 8 март в Разлог. Тогава импресариото
му потвърди, че се водят преговори, но сделката не беше финализирана.

Собственици на къщи в комплекса споделиха, че първоначално е идвал по-рядко,
но от миналата година е почти постоянно в къщата си.

През уикендите на гости му
идват дъщеря му, зетят и  внуците, на които той отделял особено внимание. Това Веселин Маринов сподели
и в последното си интервю в неделя, дори призна, че им пее, докато ги приспива.

 

Като много учтив, позитивен и усмихнат човек описаха и новата любов на Веско
– Веселина, с която се е усамотил в планинската си къща.  Самият той в интервюто си призна, че я обича много и дори не е вярвал, че ще
изживее такава романтична любов.

Напълно е спокоен и сигурен и в нейните чувства.
Като истински романтик след разхлабване на мерките той възнамерява да я заведе
в града на любовта – Венеция

къща Веско Маринов

Вилата на Веско изглежда по сходен начин

Живущи на Голфа определиха Веселин Маринов като много учтив и любезен съсед,
който винаги ги поздравява. Къщата му е в типичния стил за  комплекса – кокетна планинска къща със зелена  алея отпред и близо до пътя. Около него има още няколко малки къщички в същия
стил. С половинката му Веселина правят дълги разходки през деня и често сядат
на някоя пейка да съзерцават планината.

След началото на пандемията „Пирин Голф” е отлично място за изолация, далеч от
вируса и мръсния въздух в големия град. Много хора търсят спокойствие и усамотение.
Комплексът е предпочитан и от хора, които могат да работят от разстояние. Те отсядат
там по-продължително време. Собственици на къщи също идват почти всеки уикенд,
а някои предоставят домовете си и на  техни приятели и близки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снежна буря удари това място в България, до часове ще трупа и в…
Next: Всеки българин знае лафа Баба ти от Кестрич, но малцина знаят къде се намира

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.