Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я усмихната Галена Великова от Денсинг с двете и красиви дъщерички от милионера грък
  • Новини

Ето я усмихната Галена Великова от Денсинг с двете и красиви дъщерички от милионера грък

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
kdgbdkfgbkkgdngkhnhg.png

Коста има частен самолет и яхта, организира концерти на U2 и Дебра Хари. Вечно усмихнатата красавица – жури в „Денсинг старс“, Галена Великова, е глезена принцеса, научи „България Днес“. Родената в Стара Загора и завършила право в Бургас шампионка по спортни танци е глезлата на любимия си – несметно богатия грък Константинос Хайнас. Двамата имат две дъщери.

Галена с двете си момичета

Костас нахлува в живота на Галена неочаквано, и то в момента, в който тя гради успешна кариера. Но вместо да я затвори в кухнята, той й подава ръка, за да върви нашето момиче още по-нагоре. И търпи безропотно жертвите, които прави в името на работата. Затова и до днес Великова казва, че половинката й е нейната най-силна подкрепа.

И бременна танцуваше

Любовта им не е от пръв поглед – развива се във времето. Запознават се по време на състезание. Костас решава да се захване с бизнес, свързан с танци, а в центъра тогава е бъдещата му жена. Влюбва се в нея в мига, в който я вижда. И то не само заради професионализма, а най-вече заради усмивката, смеха, лекотата на общуване. Галена пък открива у него бърз и остър ум, оценява високо и грижовността му.

Общ бизнес почват две лета след запознанството си, тогава вдигат и сватба. До това време Галена вече идеално владее гръцки. Двамата имат училища по танци. Преди това Костас притежава продуцентска и промоутърска компания в Лондон. Организира концерти на известни изпълнители – U2, Дебра Хари, „Ролинг Стоунс“. Но гафът идва точно с „Ролинг Стоунс“ – седмица преди да се появят на сцената, групата изпада в транс заради див запой, изпокарва се и мениджърът отлага изявата.

За организаторите следват, меко казано, куп неприятности, свързани и със солидни неустойки. Малко след това Костас се прибира в родината си и се запознава с Галена. Двамата от години имат собствена яхта и дори частен самолет, с който много обичат да пътуват. Галена показа свои снимки от самия самолет, на който любимият й мъж я обучава на тайните на летателния апарат.

„Не съм особено екстремна личност, но обичам новите неща. Впускам се в тях презглава“, смее се Галена, която не спира да се развива.

Continue Reading

Previous: Николета Лозанова дари Ники Михайлов с дъщеря, няма да повярвате как я кръстиха
Next: Казват, че мъжете не плачат. Лъжа е! От очите може и да не капят сълзи, но душата им ридае

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.