Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена мина на червено, блъсна две деца и ги помоли да не звънят на 112
  • Новини

Жена мина на червено, блъсна две деца и ги помоли да не звънят на 112

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
zhenwqtastasdas.png

Инцидент в Русе, разказан от мъж, станал свидетел на случилото се на светофар в града, възбуди много коментари в социалните мрежи. Според Петер Янков жена е минала на червен светофар на кръстовището на Олимпа и е блъснала 2 деца, пресичащи на зелен светофар на пешеходна пътека. Нещата обаче не спират дотук.

 

“30 коли от съседните платна НЕ реагираха по никакъв начин. Жената – медицински служител, със служебна карта и облекло на частно русенко лечебно заведение, слиза и се моли на децата да не звънят на родители и 112, защото бързала за работа. Дори не се заинтересува как са двете деца. След като видя, че звъня на 112, дори побърза да избяга.

 

Към хората очевидци на светофара: ако утре това се случи на вашите деца и всички очевидци постъпят както вие днес, а виновникът изчезне в трафика. Как бихте постъпили тогава?

Към медицинските служители: Така ли изглежда Хипократовата клетва в 21 век?

 

В КАКВО ОБЩЕСТВО ЖИВЕЕМ? ПОВРЪЩА МИ СЕ!”

Очаквано, поведението на жената предизвика гнева на русенци:

“Поне да им беше оказала първа помощ… щом е медицинско лице. И тя ще лекува хората!”

 

“Работата й е точно в това: да помага, да спасява, да е Човек преди всичко – но БЕЗДУШИЕТО взе превес над обществото, за всеобщо съжаление.”

“Нулева толерантност, умножена с безочие, безотговорност и чувство за ненаказуемост!”

 

“Има камери, ще си понесе последствията. Не е първата, която ще се опита да избяга, няма и да е последната. Важното е децата да са добре. А това, че никой не реагирал… нещо напълно нормално вече, не трябва да е повод за възмущение, хората сме такива вече, всеки за себе си.”

 

От коментарите под поста разбираме, че на мястото е дошла полиция, както и че двете момчета, които са били с колелета, имат повърхностни наранявания – едното се оплакало от болки в коляното. Какви ще бъдат последствията за жената, вероятно предстои да разберем, както и дали наистина е избягала от мястото на инцидента.

 

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена с тъжни очи влязла в магазина и помолила собственика за храна
Next: Ето какво е направила Шинейд О Конър дни преди смъртта си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.