Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена от Добричко даде над 18 бона на измамник, представящ се за лекар
  • Новини

Жена от Добричко даде над 18 бона на измамник, представящ се за лекар

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
spasirasiriasrkas.jpg

Жена на 47 години е превела на мъж, представящ се за медицинско лице, над 18 хил. лева за по-малко от месец, съобщиха на интернет страницата си от Областната дирекция на МВР в Добрич.

Потърпевшата е подала жалба около 14:30 часа вчера. Между 20 август, когато е започнала да поддържа контакт с непознатия, и 16 септември тя му е превела сумата от 18 417 лева.

Още криминални:

Пиян 23-годишен младеж е задържан снощи в Пловдив, след като ударил две паркирани коли. Пътния нцидент бил забелязан от минувач, който веднага подал сигнал в полицията. При проверката на униформените, пристигнали на място, станало ясно, че шофьорът е с криминални прояви, осъждан, няма и книжка.

Не изпускай тези оферти:

Направеният му тест с дрегер отчел положителен резултат над 2 промила.

Младежът отказал да даде кръвна проба за химически анализ. Отведен е за срок до 24 часа в ареста на Шесто РУ.

Образувано е бързо производство.

Още криминални:

Състав на Окръжния съд в Разград остави в ареста шофьор, причинил катастрофа със загинал, съобщиха от пресцентъра на Апелативната прокуратура във Варна.

Съдът прие мотивите на прокурора, че е възможно обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Отчетен беше фактът, че той е избягал от местопроизшествието и е бил задържан няколко часа по-късно, близо до Търговище.

При задържането му било установено, че управлявал товарния автомобил, с който предизвикал катастрофата, след употреба на наркотични вещества.

Под внимание е взето и обстоятелството, че той има множество нарушения на Закона за движение по пътищата. Мъжът е осъждан три пъти за шофиране след употреба на алкохол и наркотични вещества.

Пътният инцидент стана сутринта на 3 октомври на пътя Русе-Варна. На завоите преди град Цар Калоян шофьорът на влекача с прикачено ремарке губи контрол над автомобила и удря със задната част на камиона насрещно движещия се автомобил, шофиран от 56-годишен мъж от Исперих.

При катастрофата тежко е пострадал водачът на лекия автомобил, като на път за разградската болница е починал.

Работата по доказване и документиране на престъплението продължава. Определението на Окръжния съд в Разград подлежи на обжалване.

Още криминални:

Възрастен бургазлия сложи край на живота си, след като увисна на бесило от терасата на жилището си, съобщава сайтът „Днес България“.

78-годишният Толбухин е изчакал съпругата му да отиде до магазина, след което написал предсмъртното си писмо, направил бесилка на терасата и увиснал на нея за ужас на съседите си. Трагедията се разиграва в бл. 85 в бургаския ж.к. „Славейков“.

Пенсионерът бил с влошено здравословно състояние, оплаквал се е от болки в корема, имал и проблеми с простатата. Екип на Спешна помощ пристигна на място почти веднага, но не успя да реанимира Толбухин.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дерматолог е убеден: Не се къпете всеки ден, защото е вредно, специалисти изчислиха колко душа трябва да си взимате седмично
Next: Кошмар с Емили: Опитаха да ме убият!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.