Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее
  • Новини

Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
hdfjgnnghnr.png

Когато Кристофър Демпси дарява половината си черен дроб на напълно непознат човек, той не знае, че животът му никога няма да е същия. Той не знае на кой дарява част от тялото си. Две години по-късно се обаче, той и жената, която е получател, се женят. Тя се казва Хедър Крюгер.

Любовната им история започва с разговор по време на обедната почивка във Франкфорт, малко село до Чикаго.

Тя има заболяване в много напреднала фаза. Докторите ѝ казват, че без трансплантация, шансът да оцелее през следващите два месеца е едва 50%. По време на търсенето на донор се появява Демпси. Той подочува, че негов колега говори за своя братовчедка, която има нужда от трансплантация, предават от BBC.
Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее 1

„Просто в главата ми веднага изникна мисълта, че бих искал някой да ми помогне или да помогне на семейството ми, ако изпаднем в тази ситуация.“, обяснява Кристофър.

Отива, прави си тест и се оказва, че е съвместим с някой от нуждаещите се. Първо ѝ звъни по телефона, за да съобщи, че е нейният донор.

Малко след това се срещат на обяд. През следващите няколко седмици прекарват все повече и повече време заедно. Докато идва момента за операцията на 16 март, те вече са имали няколко напълно официални срещи. „Бях уверен, че всичко ще е наред. Нервен, винаги има шанс нещо да се обърка, но уверен и без нито една мисъл да се откажа.“, продължава той.

Предложението за брак, което прави той, идва осем месеца по-късно. Двамата се женят 19 месеца след трансплантацията. „Със сигурност беше много емоционално, особено за нея и нейните родители, защото те знаеха през какво сме преминали. Но в никакъв случай не бих си помислил, че когато се съгласих да стана донор ние ще се оженим. Невероятно е.“, завършва с обясненията Демпси.

Добрите неща се случват на хората, които вършат правилното. Когато става донор, неговата единствена мотивация е да помогне, защото така е редно и на всеки може да се случи да има такава нужда. В крайна сметка обаче открива и любовта на живота си.

Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее 2

Истинската любов понякога идва най-неочаквано в най-нелепите ситуации, но тази история ни доказва за пореден път, че любовта и добротата ще спасят света.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче
Next: Вижте какво ще изгубите, ако договорът ви е за 780 лева, но реално получавате 1500 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.