Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена си купи пръстен от разпродажба за 25 лева, но след години това промени живота й
  • Новини

Жена си купи пръстен от разпродажба за 25 лева, но след години това промени живота й

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
rasrpzsroasrasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гаражните разпродажби са много популярни, особено в страните на Запад и отвъд океана. По такива места човек може да намери най-различни вещи и предмети, които да използва. Ако се разтърсим, може дори да намерим и някое скрито съкровище.

 

Точно такъв е случаят с тази англичанка. Тя купува пръстен от разпродажба на стойност £10 или 25 български лева, предаде Блиц. Едва години по-късно жената открива, че пръстенът, с който се е сдобила, всъщност притежава изключителна стойност.

Оказва се, че камъкът на пръстена е брилянт, чиято стойност възлиза на 350 000 британски лири. Жената не е имала и най-малка представа, че носи толкова скъп и ценен пръстен. Тя разбира за това съвсем случайно, когато ювелир й разкрива, че носи на пръста си съкровище, от което може да спечели огромна сума пари.

В този невероятен случай важи в пълна сила поговорката: „Боклукът за един е съкровище за друг“, защото по разпродажбите обикновено хората продават неща, които смятат да ненужни. А ето, че понякога може да продадем или подарим нещо, без да знаем истинската му стойност
Ето и още една любопитна история – Историята на брилянта“Картие-Бъртан-Тейлър“

В нея са замесени много пари, мъжко тщеславие и силна страст, пише fortuna-jewellery.com.
Всичко започва през 1966г., когато в ЮАР е открит огромен необработен диамант. Ювелирът Хари Уйнстън изработил от него брилянт с крушовидна форма с маса повече от 69 карата.

На 23 октомври 1969г. брилянтът бил предложен на търг в Ню Йорк, организиран от Sotheby’s, а сред претендентите, желаещи да го притежават били личности като гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис, султанът на Бруней и разбира се Ричард Бъртън.

 

Наддаването започнало от 200 000 щатски долара. В крайна сметка като основни конкуренти се очертали Ричард Бъртън и ювелирна къща Cartier. Търгът бил спечелен от Cartier с 50 000 щатски долара над предложената от Бъртън сума. Така крушовидния брилянт се превърнал в най-скъпо продадения до този момент скъпоценен камък и новият му собственик получил правото да му даде име – брилянтът Cartier.

Ричард Бъртън не могъл да се примири със загубата и без да губи време започнал праговори с представителя на Cartier Робърт Кенмор за откупуването му. По-късно актьорът ще каже : „Този камък трябваше да принадлежи на най-прекрасната жена на планетата; непоносимо ми беше дори да си представя, че мога да го видя носен от Джаки Кенеди или София Лорен.
За този брилянт бях готов да дам и 2 милиона долара или ако трябва собствения си живот.“

 

Бъртан постигнал желаното и не се наложило да стига до крайности. Брилянтът получил тройно име „Картие – Бъртън – Тейлър“ и преди да бъде предаден на новия си собственик в продължение на няколко дни бил изложен на витрината на ювелирната къща на Пето авеню в Ню Йорк.

От Cartier брилянтът бил инкрустиран в пръстен и именно така актрисата го получава като подарък, но носенето му се оказало непосилно за актрисата в прекия смисъл на думата и по молба на актрисата огромният камък станал част от масивно колие, чийто дизайн трябвало да отговаря на редица условия : дължината му да е съобразена с това да прикрие белегът от животоспасяваща за актрисата процедура.

 

Брилянтът бил застрахован за милиони долари, а клауза в договора определяла условията , при които да бъде носено, а именно не повече от 30 дни годишно и под съпровода на въоръжена охрана.

Първата поява на Елизабет Тейлър в обществото с неповторимото колие е 40-ят рожден ден на Грейс Кели, а по –късно и на 42-рата церемония по връчването на наградите „Оскар“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разтърсваща снимка – бик от корида познава стопанина си в публиката и отива да го целуне
Next: Не сте виждали Цвети от Хелс Китчън в тази светлина-Няма да я познаете така облечена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.