Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената на Калата оцелява със 185 лева вдовишка добавка
  • Новини

Жената на Калата оцелява със 185 лева вдовишка добавка

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
astkqwtqwitksa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Валентина Калоянчева – съпругата на големия актьор Георги Калоянчев, получавала единствено вдовишка добавка, но не и пенсия от държавата.

Вдовицата на Калата вземала по около 185 лева месечно, които се явяват процент от пенсията, която театралната легенда имал приживе. Той бе сред артистите, удостоени с персонални пенсии в размер на 700 лева.

Според закона на съпругата му се полагали 26,5% от сумата, каквото е правилото и за всички овдовели български граждани. С по-малко от 200 лева обаче оцеляването на Валентина било невъзможно, ако синовете ѝ не ѝ помагали. Преди време стана медийно известно, че Валя, която имала доказана 55% инвалидност, е кандидатствала за пенсия по болест, но молбата ѝ не била одобрена и парите ѝ били отказани.

Такава за стаж пък не получавала, тъй като нямала и един официален работен ден. Навремето Калата ѝ забранявал да се труди. Единственото, което правела, било да го придружава по време на турнета и да му бъде нещо като импресарио. Приживе Калоянчев ѝ обещавал, че ще се грижи за нея, докато са живи, но съдбата решила друго и вече единадесета година Валя е вдовица.

Въпреки че е минало повече от десетилетие, откакто обичаният актьор ни напусна, жена му споделя, че още не е преодоляла загубата му. Тя продължавала да държи домашните му чехли до входната врата и редовно вадела, перяла, гладела и подреждала дрехите му, сякаш не спирала да очаква, че любимият ѝ Георги, с когото бяха неразделни 47 години, ще се върне. Заради проблемите си с краката напоследък вдовицата на Калата все по-рядко ходела на гроба му, макар да ѝ се искало. Нямало и ден, в който да не мисли за него.

Неотдавна Валя претърпя и тежка операция за отстраняване на жлъчката, която дълго време ѝ създавала сериозни проблеми. Интервенцията била извършена безкръвно и тя се възстановила бързо, учудвайки дори лекарите. В момента съпругата на театралната легенда живее ту при единия си син, ту при другия. През зимата за нея се грижи Явор, който обитава столичния апартамент на семейството в кооперация в квартал „Лозенец“, където живееше и Стоянка Мутафова. Той работи като оператор в БНТ от дълги години.

През летните месеци Валя гостува и на другия си син Ивайло, който пък се е установил в къщата на фамилията в Банкя. При него са единият му син и двете внучета, но не и жена му, която е на гурбет в Англия. Ивайло пък продължава да играе в трупата на Сатиричния театър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 признака, че някой ви закриля отгоре, човек който много ви е обичал и си е отишъл от този свят
Next: Чета и плача! Един български таксиметров шофьор разказа: Пристигнах на адреса, а там беше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.