Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жени Калканджиева избяга от България. А Тачо?
  • Новини

Жени Калканджиева избяга от България. А Тачо?

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
jeninaksnkas.jpg

Мис България за 1995 г. Жeни Калканджиeва избяга от напрeгнатото eжeднeвиe в България.

Красавицата замина на почивка в любимото на писатeлитe Ърнeст Хeмингуeй и Райнeр Мария Рилкe градчe Ронда в Андалуска Испания.

Манeкeнката сe възползва от послeднитe слънчeви дни и отмаря в провинция Малага, пишe България Днeс.

Районът e извeстeн с архитeктурната си красота, а Ронда продължава да впeчатлява гоститe си с рeспeктиращи скални пропасти. Градчeто e родното място на 6-струнната испанска китара, каньона Ел Тахо и първата арeна за бикоборство.

Не изпускай тези оферти:

Нe e ясно обачe дали миската e в компанията на възлюбeния си Тачо, или са скарани за порeдeн път и тя e заминала сама.

Още новини за нея:

Старата любов ръжда не хваща, гласи народната мъдрост, а шестата по красота в света явно е пример за достоверността на тази поговорка. Въпреки всички драми, които изживяха през годините Жени и Тачо просто не могат да се разделят

Жени Калканджиева и мъжът й Стефан Манов-Тачо отново са заедно. Последно за тяхна поредна раздяла се разчу през пролетта на 2020 г. в контекста на бесните скандали, които имаха със съседи в кооперацията си в столичния квартал „Бояна”. После се заговори, че съпрузите не живеят под един покрив, но пък са в добри отношения и даже ходят заедно на спортни събития на сина си Георги, който вече е тийнейджър.

Вероятно с времето отношенията между шефката на модна агенция „Визаж” и мъжа й са се затоплили и е последвало ново събиране, защото към днешна дата двамата живеят в любов и хармония, пише hotarena.net. Това стана ясно от интервюто на Жени Калканджиева преди дни за онлайн версията на легендарното предаване „Искрено и лично” на Миглена Ангелова.

„Търпение”, посочи носителката на титлата „Мис България” за 1995 г. като ключ за устойчивостта на връзката й с Тачо. Съпрузите, които вдигнаха чудна сватба с 500 гости на 30 август 2007 г., са се разделяли няколко пъти досега. Винаги обаче са се събирали няколко месеца по-късно и нито веднъж не се стигна до официален развод.

Иначе неведнъж е ставало дума за такъв. Даже Жени призна, че е обсъждала темата с приятелки. „Добре и като се разведа, какво?”, възкликвала неостаряващата красавица пред дружките си. Сигурно ще срещне друг мъж и даже ще го обича, но пък неудобствата от нова любов не са за пренебрегване. „Тепърва на някой да му свиквам с навиците…

Тъкмо вече свикнахме, наясно сме и правим компромиси, сега тепърва да се появи някой, с който да се съобразявам”, коментира Жени въпроса с чувство за хумор.

Шегата настрана, но тя много уважава Стефан за това, че е готов на всичко, дори с цената на живота си, да защити нея и сина им. „Какъвто и катаклизъм да стане – зомбита ли ще излизат, потоп ли ще има, аз съм сигурна, че Стефан ще дойде и ще спаси мен и детето. Той е истински мъжкар”, похвали го Жени, която през февруари празнува 48-мия си рожден ден. Миската изтъкна, че се чувства сигурна, знаейки, че мъжът й е готов на всичко за нея и сина им.

„Надявам се, до момента поне, да не му хрумне нещо ново, като някоя нова Линдарева”, възкликна Жени през смях, припомняйки за чутовния панаир във „ВИП Брадър” през 2014 г. Тогава сред участниците в риалитито бе и манекенката Зорница Линдарева, за която малко по-рано се разчу, че е била любовница на Тачо.

Бомбастичната новина бе последвана от слуха, че Жени, като научила за изневярата, се зарекла да иска развод. Да, обаче, до такъв не се стигна. Тачо и Жени не само останаха заедно, което обявиха публично, а и влязоха във „ВИП Брадър”, където се изправиха пред манекенката.

В Къщата Жени изненадващо прояви благосклонност към Линдарева, даже в един момент й съчувстваше за негативните реакции, които отнесла покрай прелюбодеянието. Калканджиева съчувствала даже на мъжа си, тъй като също изтърпял не малко негативи за това, че й изневерил.

Това бе може би едно от големите изпитания във връзката им. Другото е от 2020 г., когато Жени и Тачо се замесиха в серия от скандали със съседите си в столичния квартал „Бояна” и се стигна даже до полицейска намеса.

Първо Стефан Манов бе задържан, след като се стигна до бой между него и един от съседите. Причината – забележка за силна музика, която се носила от дома на Евгения и Тачо. Дни по-късно жена му влезе в лют скандал със съседка.

Спорът продължил няколко часа, като междувременно дошла патрулка. Евгения хвърляше яйца от балкона си по колите пред блока, стигнало се до викове и нецензурни думи. Заради тези си действия Калканджиева бе задържана. Съседи поискаха синът й да остане при тях, но миската не се съгласи и детето също се качи в патрулката.

В пика на панаира тогава, от който имаше и видеа, Жени обяви, че с Тачо не живеят заедно. Били временно разделени. И да е имало нова разлъка, явно не е продължила дълго, защото днес двамата пак са заедно.

Не стига тези неприятности, а в разгара на пандемията Жени се изправила пред финансови проблеми. По време на ковид карантината нямало абсолютно никаква работа. Тогава никой не мислел за реклама, ревюта, снимки.

„Доста трудно се справях, за да задържа служителите в офиса, тъй като нямаше откъде да се изкарат пари дори за заплати”, коментира шефката на модна агенция „Визаж”. Между първата и втората карантина нещата се влошили рязко, след като във „Визаж” започнала проверка за натрупани дългове.

„Опитахме се да направим споразумение, съгласиха се, искаха една друга по-голяма сума, ходих няколко пъти да преговарям”, разказва Жени. Спасило ги това, че имали добри отношения със старите си клиенти, с които продължили да работят.

„Всичко, което имах спестено, похарчих. Беше важно да задържа служителите. Да не бъдат пуснати на борсата… Трябваше ни доста време да се възстановим”, казва Жени Калканджиева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предсказания на Преподобна Стойна
Next: Е сега вече лъснаха кирливите ризи под българските магистрали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.