Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жестока трагедия: Мъж издъхна до прелез пред жена си и детето
  • Новини

Жестока трагедия: Мъж издъхна до прелез пред жена си и детето

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
ejetoasktask.png

Пловдивчанин на възраст около 50 години издъхна до прелеза на бул. „Свобода“. Трагедията се разиграла вчера към 19 часа, разказва „Марица“. По думите на очевидците мъжът неочаквано паднал.

До него били съпругата и детето му. Мнозина са спрели да проверят какво се случва и да помогнат.

Близките подали сигнал за инцидента на тел. 112. Студенти по медицина се отзовали и направили всичко възможно, за да съдействат. След няколко минути дошла и линейка.

Медиците направили какво им е по силите – обдишване, сърдечен масаж, дефибрилатор и т.н. След около 30 минути обаче мъжът починал. Едва тогава се появил полицейски патрул.

Не изпускай тези оферти:

„Инцидентът става на 3 минути от Спешното и близкото районно.

А полицаите идват 40 минути след сигнала и започват да раздават заповеди на хората, които се мъчеха да върнат живота на човека. Пълен абсурд“, коментира свидетел на драмата.

Още криминални:

Автобус с мигранти беше конвоиран около 18:00 часа във вторник от полицейски екипи от Районното управление в Казанлък, съобщава БТА.

Потърсени за коментар, от пресцентъра на Областната дирекция (ОД) на МВР в Стара Загора потвърдиха за случая и допълниха, че е образувано досъдебно производство, което в момента се води под надзора на прокуратурата.

„Мигрантите са над 50 души и са заловени в Гурково“, съобщи говорителят на Районната прокуратура в Стара Загора Таня Димитрова.

Повдигнато е обвинение към шофьора, който ги е превозвал, но той не се е признал за виновен.

По нейни думи са проведени множество разпити, трима от бежанците са разпитани пред съдия. По случая все още се работи.

По данни на директора на ОД на МВР старши комисар Николай Колев от началото на 2022 година се отчита двойно увеличение на задържаните в областта бежанци спрямо миналата година.

„Прогнозите на специалистите са, че натискът от юг към България тепърва ще се увеличава през есенно-зимните месеци. Дирекцията има разработен план за действие при засилване на мигрантската вълна“, коментира той по време на областния съвет по сигурност, състоял се в Стара Загора.

Още новини от днес:

Полицията не може да се справи с войната по пътищата без спешни законодателни промени, каза главният секретар на МВР Петър Тодоров. Той присъства на поклонението в памет на загиналия при проверка на пътя полицай в Стралджа, информира bTV.

Служители на МВР започват дарителска кампания в помощ на близките му.

С включени сирени полицай Генади Филчев беше изпратен от колеги и близки.

31-годишният мъж загина в понеделник, след като беше блъснат от пиян шофьор.

„МВР, полицията не може сама да се справи с това безумие, то е насаждано това чувство за безнаказаност от години. Призовавам за такива законови промени, които да не позволяват споразумения при такива тежки случаи, да не позволяват условни присъди, глоби или пробации“, заяви гл. комисар Петър Тодоров, главен секретар на МВР.

Според бившия вътрешен министър, адвокат Емануил Йорданов, е необходимо катастрофите да бъдат извадени в отделни алинеи в Наказателния кодекс.

„Трудно мога да сравнявам ПТП, станало на пешеходна пътека с ПТП, извършено от човек, употребил огромно количество алкохол, който е използвал наркотици. Нещата не са съпоставими, а на практика ние имаме еднакви наказания, предвидени в закона.

Тези деяния, които са извършени в пияно състояние и след употреба на наркотици, трябва да бъдат извадени в отделна алинея и наказанията да бъдат приравнени на същото престъпление, извършено при умисъл“, заяви Емануил Йорданов.

Налагат се и изменения в Закона за движение по пътищата, защото – по думите на Йорданов, няма контрол, а органите на реда не изпълняват задълженията си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ключова новина от НОИ. Кога идват новите пенсии
Next: 79-годишен свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.