Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Живко Георгиев съдра 40% от кожата на Кирил Петков
  • Новини

Живко Георгиев съдра 40% от кожата на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
jivakvoakvairirl.jpeg

ГЕРБ има по-големи шансове от ПП за първа сила в следващия парламент. Двуцифрен резултат в проценти ще е голям успех за БСП на изборите. На политическия пазар – много партии с празни сергии.

Това е кратката характеристика на родния политически живот два месеца преди предсрочните избори на 2 октомври на социолога Живко Георгиев.

“Служебният кабинет ще бъде по-скоро прагматичен, не реваншистки. Рокади бяха направени там, където имаше достатъчно основания. И то в сектори, където има най-голямо натрупване на напрежение и очакване от страна на широката публика“, посочва той пред „Марица“.

“Създаденият кризисен щаб за решаване на енергийната криза ще свърши много полезна работа, ако внесе яснота по това гарантирани ли са доставките. Ситуацията е мътна, но газ има, може да се намери. Големият проблем е откъде ще мине и на каква цена“, коментира той.

“БСП няма никаква полза от конфронтация с президента. Не мисля, че и той е настроен за прекалено изостряне на отношенията. Няма как партията да спечели от конфронтация – и вътрешна, и с президента.

Отдавна няма никакви сериозни предпоставки за такива конфронтации, освен личностни вражди“, анализира той и ситуацията в БСП и напрежението между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2.

“Проблемът на ПП не са толкова атаките срещу тях, а това, че не оправдаха надеждите на хората. А и още не знаем какъв е техният електорат. Добрите им резултати на миналия вот до голяма степен бяха наказателен вот срещу тогавашното статукво. Доста хора гласуваха за тях, защото са видели в ПП инструмента, с който искат да накажат ГЕРБ и Бойко Борисов. Тези хора обаче не са електорат на ПП.

Лидерът на ПП Кирил Петков допусна грешки и загуби поне 30-40 процента от миналогодишния си електорат. Петков си въобрази, че сме Прибалтика или Полша и избра ярката русофобска нагласа.

А в България това не е печелившо. Може би завидя на световната политическа кариера на Володимир Зеленски.

ПП се надяват да са първа политическа сила, но не виждам как ще стане. Досегашните управляващи преди печелеха от наказателния вот срещу статуквото. Сега и срещу тях ще има наказателен вот“, казва Живко Георгиев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край със смяната на стрелките на часовника
Next: Адвокат Марковски закопа Георги Семерджиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.