Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Живовляк със захар или мед: Най-ценното лекарство за цяла година, което помага при много заболявания
  • Новини

Живовляк със захар или мед: Най-ценното лекарство за цяла година, което помага при много заболявания

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
zharajraisovaslv.png

Живовляк – непретенциозната билка. Той е бил известен от незапомнени времена като „спътник“. Той със сигурност придружава човек, където и да е, с изключение на арктическите зони.

Живовлякът имат противовъзпалително, лечебно заздравяване, хемостатично, диуретично, хипотензивно действие. Прилага се за хипертония и атеросклероза, при остри и хронични заболявания на дихателната система:

Сок и инфузия от листата имат отличен отхрачващ ефект. Растението се използва за заболявания на стомашно-чревния тракт, гастрит, пептична язва на стомаха и дванадесетопръстника, остър и хроничен ентерит, улцерозен колит.

При хронична спастичен колит подгответе 1 кг. живовляк и 1 кг. захар.

Не изпускай тези оферти:

Листата се, изплакват добре, Нареждат се сухи, подредени слоеве, поръсват се със захар (захар слой – слой на листа), в буркан. След като го напълните, поставете го на тъмно място в продължение на 3-4 седмици. Получава се тъмен сок. Прецежда се и се съхранява в хладилника. Взимайте 3 пъти на ден по 1 супена лъжица 30 минути преди хранене.

Широко е използването на живовляк при тумори (под формата на мокри компреси), и вътрешно при рак на белите дробове и стомаха, при което смес от ситно нарязани пресни листа с равно количество на захар, е поставена на топло в продължение на 2 седмици. Получената течност се взема 3-4 пъти на ден по 1 лъжица за 20 минути преди хранене.

По принцип, живовлякът е надеждно лекарство във всички дозирани форми.

Живовляк сок с мед
Първа рецепта:

измийте свежи листа, които се стриват в хаван, добавете малко вода и загрейте. Без филтриране,залейте с мед. При кашлица и температура вземайте 1 чаена лъжичка на час.
Втора рецепта:

добре измити листа нарязани, се намачкват, изстисква се сока, разбърква се с равно количество мед и варите за 20 минути. Вземайте по 1 супена лъжица 3 пъти на ден за 15-20 минути преди хранене при гастрит, колит, колики. Съхранявайте в плътно затворени контейнери на хладно място. За зимата сокът се излива във водка в равни пропорции.

Ето и няколко разказа, които ще Ви докажат силата на живовляка:
Веднъж, когато бях на около 30 години, имах много проблеми със стомаха, толкова остри болки, сякаш с нож ме режеха. Имах гастрит с висока киселинност на стомашния сок. Лечението донесе само временно облекчение, докато не ми беше препоръчано да пия живовляк.

За сок от живовляк се берат листа измиват се обилно със студена течаща вода отърсил от живовляк вода изложени на чиста бяла хартия или лист за сушене. Листата преминават през месомелачката, изстисква се сока през два слоя марля и се смесват с мед или захар (на литър сок – един килограм захар или 0.7 литра мед).

Размесете добре дървена лъжица или шпатула в стъклена купа. Сместа се изсипва в чист трилитров буркан, плътно затворен и поставен на тъмно място. Разклащате два пъти на ден. След две седмици лекарството е готово.

Взимате по 1 супена лъжица 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Курсът на лечение изисква най-малко 2 литра медицинска течност. По време на лечението се изключва пържено, солено, пушени, сушени колбаси, алкохол и пушене (особено на празен стомах). За да завършите лечението за следващата година (и, ако е необходимо, третата), повторете курса.

Ще ви кажа как майка ми излекува болни дробове. Тя започна бързо да отслабва и да кашля силно.

Непозната жена, с която майка ми срещнала на автобусна спирка, ѝ предложила рецепта: 500 грама захар, 400 грама листа живовляк, 0,5 чаши вода. Нарежете листата колкото е възможно по-ситно, разбъркайте всички съставки, поставете на бавен огън и оставете да къкри, докато сместа стане светлокафява.

Пресипете и прецедете в буркан, вземайте по 1 супена лъжица по всяко време на деня, но винаги на празен стомах. Лекарството беше много приятно на вкус и майка ми започна да се лекува. Скоро тя имаше апетит, започна да се възстановява.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионери ликуват! Подготвят ново сериозно увеличение на пенсиите
Next: Горанов хвърли бомба по Нова тв: Кирил Петков биел хора в премиерския кабинет! Нанасял им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.