Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жителите на това българско село носят странни имена, за да се предпазят от древно проклятие
  • Новини

Жителите на това българско село носят странни имена, за да се предпазят от древно проклятие

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
ewagsdgdfvbb.png

В монтанското село Дроздстой, Семка, Храбър, Тибър, Либкнехт, Люсилия са само част от необичайните имена

Хората там носят тези необичайни имена, защото вярват, че те ги пазят от смъртоносно проклятие.

Село Меляне се намира само на няколко километра от град Монтана и въпреки малкото си население концентрацията на странни имена там е най-голяма. Според преброяванията всеки втори жител на селото носи особено име.

Легенда твърди, че през 20-те и 30-те години на миналия век в северозападното селце имало голяма смъртност.

Тогава тръгнала мълвата, че над селото тегне проклятие и по съвет на свещеника, за да се развали прокобата, родителите трябвало да кръщават децата си с имена, които не се срещат в рода им.

За да са сигурни обаче, че ще пресекат злото, родителите кръщавали децата си с имена, които никой никога не бил чувал.

Възрастна жена разказва, че първите странни имена, които се появили в селото, били Либкнехт и Люсилия, Филисина, Вилсон, Телефонка и Първа. По-късно се появяват и хора, кръстени Геройки, Геройко и Роза Люксембург. Интересно е, че нито един жител на селото не е изявявал желание да смени името си.

В крайна сметка с появата си необичайните имена спрели високата смъртност в района.
Сред жителите има и жена, кръстена Графинята, която, противно на името си, не живее в дворец, а в малка селска къща. Графиня не харесвала името си и се притеснявала как ще звучи то, като остарее.

От Монтанско дори са записвали мъж с име Шкаф и жена с име Случка, но през последните години в селото са се родили 2-3 бебета, които носели нормални имена.

Тъй като в Меляне няма никакъв поминък за по-младите хора, местните се опитвали да развиват туризъм, използвайки странните си имена за привличане на туристи.

Олга Асенова, която е пенсиониран служител в ЕСГРАОН – Монтана, разкрива, че е записвала и други необикновени имена, като Плувкиня, Океан, Републикан, Ценцерушка, Дроздстой и Семка, пише „За жената“.
Източник: За жената

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивчанин от Чикаго откри брат си, изчезнал преди 30 години във Виетнам
Next: Хороскоп за септември 2023 г. от Василиса Володина-Везните най-накрая ще правят това, което обичат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.