Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За да осигурите на мушкатото буен цъфтеж, трябва да знаете тези правила! На моите се радват всички
  • Новини

За да осигурите на мушкатото буен цъфтеж, трябва да знаете тези правила! На моите се радват всички

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
fastaskykasihaoshks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едно от най-популярните домашни растения е мушкатото. Сега имате възможност да го купите във всеки цветарски магазин в най-разнообразни видове, например пеларгониум. Той впечатлява със своя размер и цвят толкова много, че всеки ще му обърне внимание.

В допълнение към необичайната си красота и цветове, пеларгониумът не е капризен и най-приятното е, че рядко боледува. Но, за да гарантирате неговия буен цъфтеж, трябва да знаете някои правила.

Кога да подрязвате мушкатото?

За да разберете кога да подрежете мушкатото, трябва да знаете какъв вид растение е – едно или многогодишно. Едногодишното растение трябва да бъде подрязано само за да му се придаде желаната форма, но многогодишното трябва да се реже два пъти годишно – през пролетта и есента. Това ще гарантира не само отстраняване на изсъхналите части, но и стимулирането на растеж на голям брой големи съцветия, както и удължаване на продължителността на тяхното цъфтене.

 

Обърнете внимание на факта, че в зависимост от типа мушкато, то може да расте на ширина или обратно, да има високо стъбло. Имайте предвид, че няма да можете радикално да промените формата на короната чрез подрязване. Това дори може да доведе до смърт на растението.

Основната цел на подрязването е изтъняването на короната. Това води до по-добро проветряване, повече влага и слънчева светлина. Необходимо е да премахвате всички клонки, насочени към вътрешността на короната, и да оставите да растат на воля само тези, които се развиват навън.

 

Ножът или градинарската ножица трябва задължително да се обработват с вряла вода, спирт или специален антибактериален агент. Отрежете стъблата само на мястото на листния възел и задължително поръсете разрезите с въглен или канела на прах. За да подновите силите на растението след всички манипулации, му осигурете необходимото подхранване. То обича азотните торове.

 

Есенно подрязване

След изсъхване на последните съцветия и преди да дойде зимата, трябва да подготвите растението за предстоящия сън. През есента мушкатото ще изсъхне малко и ще се появят жълти, сухи листа. Всички избледнели съцветия и стари стъбла също трябва да бъдат премахнати. Резитбата в никакъв случай не може да се извършва между декември и средата на февруари, тъй като растението е особено слабо.

 

Ако цветето е пуснало дълги нежелани стъбла, те трябва да бъдат отрязани близо до първия листов възел. Но ако искате това стъбло по-късно да продължи да расте, то трябва да бъде отрязано над възела. Не забравяйте за основното стъбло: достатъчно е да премахнете една трета от него. Опитните производители на цветя съветват да премахнете пъпките, които се появяват през зимата, така че изтощеното спящо растение да набира сили преди лятото за цъфтеж, вместо да ги загуби напразно.

Пролетно подрязване

Направете го в края на февруари или не по-късно от средата на март. За да изпълните правилно операцията за премахване на стъблата, вземете предвид размера на растението. Не подлагайте растението на радикално подрязване, тъй като може да не бъде достатъчно здраво за озеленяване и оформяне на съцветия – в този случай изобщо няма да цъфти. Малките растения могат да се подрязват, колкото искате и да оформите желаната форма на короната.

 

Обърнете внимание на факта, че след пролетното подрязване, мушкатото ще цъфти малко по-късно от обичайното, но резултатът ще ви хареса. Съцветията ще бъдат по-големи, размерът им ще се увеличи, а цъфтежът ще продължи по-дълго.

 

Ако искате да придадете форма на стъблото на растението, трябва да отрежете всички странични стъбла и малки издънки, така че всичките сили да се съсредоточат върху укрепването на основния ствол. Тази процедура е трудоемка и първите цветя на така нареченото дърво ще се появят едва след една година.

 

Не жалете два пъти годишно 15 минути от времето си, за да можете да се насладите на великолепния цъфтеж и прекрасния аромат на красивото си мушкато през цялото лято. Споделете с приятелите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Министърът на икономиката с изненадваща новина за пенсиите на всички в България
Next: Жена забременяла и не отишла на лекар: Родила бебе, което се ражда веднъж на 625 милиона случая

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.