Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За по-сладки домати: Залейте ги с този разтвор и гледайте какво ще се случи
  • Новини

За по-сладки домати: Залейте ги с този разтвор и гледайте какво ще се случи

Иван Димитров Пешев май 15, 2023
rarzsrasrastastast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Содата за хляб освен в кулинарството е чудесно средство за борба срещу различни вредители.

Важно е да се знае, че при приготвянето на разтвори с нея не бива да се използват метални съдове. Освен това течностите не трябва да се нагряват над 55°С.

В противен случай содата губи своите полезни свойства.

Гъсениците, които се хранят с младите листа на зелето, могат да оставят земеделските производители без реколта. За да се избегне това, вземете равни части сода за хляб и брашно, разбъркайте добре сместа и поръсете равномерно по повърхността на почвата и върху самите растения.

При засаждане на картофите пък може да се сложи по една щипка сода. Тази техника ще доведе до намаляване киселинността на почвата.

От брашнеста мана страдат почти всички градински култури и цветя.

Това гъбично заболяване бързо се разпространява към съседните растения, така че бързо може да погуби цели градини.

За да запазите растенията от тази напаст, любители градинари препоръчват следната изпитана рецепта: в 5 литра вода се разтварят 20 г течен сапун и 2 супени лъжици сода за хляб, 1 лъжица растително масло.

Разбърква се добре сместа и се използва за пръскане на растенията в сухо време.

Лечението трябва да се провежда най-малко 5 пъти на сезон за максимален ефект. Първи път се прави преди цъфтежа, а след това всяка седмица.

За да получите по-сладки плодове от доматите, трябва да ги залеете с 0.5% соден разтвор или да ги полеете със същия разтвор, но с концентрация 3.5%. За подхранването е най-добре да се използва дъждовна вода.

При зреенето на лозята содата може да бъде незаменим помощник, за да се повиши съдържанието на захар в зърната, както и за предпазване от сиво гниене (ботритис). За целта е необходимо да напръскате гроздовете с 5% разтвор на сода за хляб.

По време на цъфтежа и малко преди събирането на плодовете и зеленчуците не се препоръчва растенията да се пръскат с химикали.

Ако в този момент обаче те са атакувани от листни въшки, може да ги третирате със соден разтвор в съотношение 12-15 г на 0,5 литра вода. Содата не е по вкуса също така на голите охлюви, гъгриците и листни въшки. Периодично през целия сезон поръсвайте със сода за хляб около растенията.

Със содата ще решите и проблема с плевелите. Направете си силен разтвор – 2-4 супени лъжици сода на 1 литър вода, и сипете около плевелите. След 4-5 седмици повторете процедурата. Не пестете от домашната сода, колкото по-концентриран е разтворът, толкова по-добре ще се справите с плевелите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава
Next: Поливам веднъж на 2 седмици и всичко расте 3 пъти по-бързо! Домашен ускорител на растежа в буркан

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.