Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път 8000 повече българи се върнаха у нас, отколкото избягаха
  • Новини

За първи път 8000 повече българи се върнаха у нас, отколкото избягаха

Иван Димитров Пешев януари 4, 2024
sdfvdfshdfghdfhfgh.png

Булфото

За пръв път в България са се върнали 8000 души повече, отколкото са я напуснали. Това показва, че траекторията на икономическото ни развитие е правилна, в момента сме на около 62% от средноевропейските доходи.

 

Това, което видяхме от Ирландия, Полша, Чехия, Хърватия, е, че ако достигнем 70%, голяма част от хората, работещи сега навън, започват да се връщат. По-добре им е тук икономически и социално да живеят. Това заяви министърът на финансите Асен Василев пред 24 часа, предаде Евроком.

Относно наближаващата ротация в кабинета, той коментира: „Това, което беше и остава договорено, е Мария Габриел да стане премиер. Това очакваме и това сме обявили, че ще подкрепим“.

„Със сигурност попълването на регулаторите ще бъде тежка задача. Още повече че има такива, които изискват 160 гласа, за да се приемат кандидатурите. Неслучайно има регулатори с изтекли мандати отдавна, някои още от 2016 г., тъй като това винаги е тежка и сложна процедура, която изисква много търпение. Съмнявам се, че ще мине без шум и безболезнено за обществото. Това е следващата вълна на реална промяна на институционалната рамка в държавата. Трябва да се изберат хора, които да си свършат качествено работата, за да живеем всички в по-добра среда“, каза още Василев.

Важността от членството ни в Шенген е изключително важно за икономиката ни, подчерта още Асен Василев. А влизането ни и по суша, по думите му, е въпрос на „още малко разговори“ с Австрия.

 

„Ще отпуши доставките до общия пазар и износа, както и транзита, който минава през България и който расте изключително бързо. ГКПП Капитан Андреево е втората най- натоварена сухопътна граница в света, а общо на българо-турската граница се обработват над 4000 камиона на ден.

 

Затова за нас е много важно да имаме Шенген и по суша, за да завършим интеграцията си в общия европейски пазар. Както ЕК каза, абсолютно всички критерии са изпълнени и е въпрос може би на още малко разговори с колегите от Австрия, за да се уточни точно кога и как да стане“, допълни той.

По темата за еврозоната, Василев коментира: „Записаните в бюджета за 2024 г. числа са напълно реалистични. Това, което имаше като критерий за дефицит, е изпълнено и прогнозно за догодина не виждам никакъв проблем.

 

 

Инфлацията спада, но в България с малко по-бавни темпове, отколкото в Европа, защото нашата икономика не е в рецесия. Другата причина е, че цените на храните и енергията, които бяха основна причина за инфлацията у нас, спадат по-бавно. През юни 2024 г. ще бъде конвергентният доклад, който ще включи и данните до края на май за инфлацията. Надявам се дотогава да сме покрили и този критерий за влизане в еврозоната“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощна гръмотевична буря удари София, ето какво се случва
Next: Фирми масово търсят работници в Бургас, дават по 3 хиляди лева заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.