Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път у нас: БГ учен каза истината как и защо червено полярно сияние изгря над България
  • Новини

За първи път у нас: БГ учен каза истината как и защо червено полярно сияние изгря над България

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
vdsgsdlgldfgkfdkhgflhgf.png

Под открито и ясно небе снощи в България можеше да се наблюдава с невъоръжено
око рядко за нашите географски ширини явление – полярно сияние, което обагри небето
в червено. На какво се дължи то обясни Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория,
цитиран от БТА.

 

От България такова явление може да се види след мощно изхвърляне на коронарна
маса от Слънцето, при това ако изригването е било в посоката, в която се намира
Земята в момента.

 

След като потокът от заредени частици пропътува разстоянието между Слънцето и
Земята, той бомбардира земната магнитосфера и дори я огъва откъм нейната дневна
страна. Поражда се геомагнитна буря, която може да доведе до смущения в радиовръзките.
Тези частици от слънчевата плазма, които навлизат във високите слоеве на нашата
атмосфера, пораждат полярните сияния.

 

В редки случаи – когато процесът е много интензивен, полярните сияния могат да
се наблюдават и от по-ниски географски ширини. Интензивността на потока от заредени
частици, т.е. на корпускулярната радиация от Слънцето, се оценява по геомагнитния
ефект, който тя предизвиква, чрез т.нар. планетарен Kp индекс.

 

Това е балометрична (логаритмична) величина, която може да има стойности от 0
до 9 и се определя от множество наземни геомагнитни станции, намиращи се в северното
и в южното полукълбо на Земята. Снощи между 16:45 ч. и 18:45 ч. Kp индексът достигна
и леко надмина стойност 8, след което започна да спада.

 

Тези явления се следят с повишено внимание, тъй като не са безобидни. Освен проблемите
с радиовръзките, след мощни слънчеви изригвания и породените от тях геомагнитни
бури могат да настъпят аварии в енергийните системи и в кабелните телекомуникационни
мрежи на големите държави.

 

Причината е, че в проводниците на електропреносните мрежи се индуцира допълнително
напрежение, което може да изкара от строя важни съоръжения. Този вреден ефект
е толкова по-силен, колкото по-голяма е общата дължина на електропроводите в енергийния
пръстен на дадена страна. В историята не липсват примери за такива проблеми: През
1859 г. при магнитна буря излизат от строя телеграфните линии в САЩ и в Европа.

 

През 1972  г. също при магнитна буря са прекъснати телефонните връзки в щата Илинойс. През
1989 г. 6 млн. канадци в провинция Квебек остават без отопление и осветление след
прекъсване на електроснабдяването, пак при мощна магнитна буря.

Проблемът е, че докато съвременната електроника и комуникациите стават все по-сложни
и по-ефективни, стават и по-уязвими. От друга страна ние все повече разчитаме
на тях – вече буквално за всичко. Ако сега се случи подобна голяма авария, негативните
последствия от нея ще бъдат много по-големи от когато и да е било преди.

 

Затова логично идва и въпросът за прогнозирането на тези явления. Както и в метеорологията,
за геомагнитните бури по-сигурни са прогнозите до 2-3 дни напред.

По-дългосрочните прогнози се основават върху периоди от почти 2 седмици, през
които една активна зона върху слънчевата повърхност, която е източник на слънчев
вятър, е видима от Земята.

Това е предвид 27 дневният синодичен период на околоосното
въртене на Слънцето, т.е. при взето предвид движение на Земята по нейната орбита
около него. От значение е също колко време ще остане активна дадената зона върху
Слънцето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Андрей Арнаудов е бил в самолета на ужасите, отклонен от летище София, ето какво разказа
Next: Радев избухна: Това е скандално! Правителството незабавно да си подаде оставката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.