Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За съпруга ми бях слугиня, за приятелите ми бях клюкарка, за децата ми бях бавачка, а за себе си кога да живея?
  • Новини

За съпруга ми бях слугиня, за приятелите ми бях клюкарка, за децата ми бях бавачка, а за себе си кога да живея?

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
zassaprpapgag.jpg

Имаме тежка съдба, мили дами. Днес реших да ви разкажа моята история.

Наскоро навърших 50 години и никога не съм си представяла, че някога ще се осмеля да направя толкова драстични промени в живота си. Подадох молба за развод.

Преди това никога не съм позволявала да направя и крачка без разрешението на съпруга ми. Не всички роднини и приятели ме разбират, а повечето дори ме осъждат.

Според приятелите ми не трябваше да се развеждам, но аз спрях да контактувам с тях.
Цял живот сякаш съм длъжница на някого. Едва наскоро разбрах, че съм свободна и независима жена.

Деца, роднини, съпруг, приятели, колеги винаги искаха нещо от мен. Решавах проблемите на другите, а за себе си нямах и минута.

Спрях да помагам на приятелите, които никога не ме питаха дори как съм, но вместо това трябваше да слушам с часове клюките им. Децата вече пораснаха и аз разбрах, че искам да съм сама.

За щастие не ми трябва някой, освен това всички се възползват мен от мен. Колко съжалявам, че не осъзнах това по-рано.

За мъжа ми също бях само слугиня цял живот. Той се прибираше само да яде и да спи. Сега осъзнавам, че имаме различни виждания за живота, интереси, дори няма за какво да си говорим.

Веднъж го изпратиха в командировка и тези дни бяха истинско удоволствие за мен – сама наистина се чувствам комфортно. Мога да гледам сериал, да чета книга, да се смея на глас или да плача и да не мисля за това как ще го възприемат другите.

Не е нужно да отделям от личното си време, за да приготвя разкошна вечеря, ям каквото си искам и когато си искам. Намерих вътрешна хармония, усмихвам се без причина, чувствам се щастлива.

Не ми се налага да ходя на пица с приятелите си, защото готвя много по-вкусно. Съпругът ми харчеше повечето пари за децата и за всякакви ненужни боклуци, а аз обичам да пестя. Вече мога да си позволя почивка на морето без излишни грижи.

Същото важи и за тези, които ме учеха как да живея “правилно”. Смятах ги за приятели, а те говореха зад гърба ми. Никога не съм разбирала това. Добре, че не паднах на тяхното ниво.

Не се страхувам да остана сама. Имам себе си. Това е най-добрата компания, за която мога да мечтая.
Скъпи мои момичета, уважавайте се и не позволявайте на никого да ви ползва изтривалка.


Още подобни разкази:

Трогателно писмо на баба, написано до новородената й внучка, се превърна в истински вирус в мрежата.
Хората не спират да коментират и споделят простите послания на възрастната жена. Ето ги:

Скъпа моя, можех да напиша това писмо за твоята майка още преди четвърт век… Но тогава бях на 25 години и мислех само за битовизми: ще има ли с какво да нахраня семейството си, как да заведа детето си на ясла, без да закъснея за лекции… Дядо ти работеше нощем и не можеше да ми помага, когато майка ти не спираше да плаче нощем.

Сега съм на 50 години и успях да натрупам малко опит, който искам да споделя с теб. Не твърдя, че зная всичко за живота, но в края на краищата, аз съм твоя баба и искам да си щастлива. Съветите ми няма да ти навредят!
Не се страхувай да падаш

Карай колело, ролери, кънки и не се страхувай да падаш. Ще боли, но благодарение на това ще се научиш да бъдеш бърза и да се изправяш, когато ти се плаче.
Не се страхувай да изразяваш гледната си точка

Не си длъжна да мълчиш, ако нещо не ти харесва и не си съгласна с него. Не крий мнението си нито заради едното приятелство, нито заради любовта. Ако не те чуват или искат от теб да бъдеш лоялна, то за какво приятелство и любов изобщо става дума?
Не се срамувай да се извиняваш

Само силните момичета могат да се извиняват и да осъзнават грешките си. А аз много искам ти да станеш именно такава. Трудно е да кажеш: „Извинявай, не бях права. Как можем да поправим нещата?“. Трябва да се научиш на това и тогава никой никога няма да може да те победи.
Не се страхувай да получаваш слаби оценки
Двойката не е толкова лоша оценка. Тя ще ти покаже слабите ти места, ще разбереш над какво трябва да работиш.

Слабата оценка не означава, че си глупава. Това е само начин да се мотивираш и да започнеш да действаш.
Не се притеснявай, ако не си популярна

Докато известните момичета и момчета ходят по купони, стоят по заведенията или висят с дни в интернет и качват снимки, ти ще се научиш да яздиш, да пееш и т.н. На 18 години популярните все още ще са пред компютъра, а ти ще покоряваш света.
Не се страхувай да бъдеш странна
Баба ти също не се страхува от това!

Не се страхувай да се влюбиш
Все някой ден любовта ще дойде при теб. Радвай се, че най-накрая си пораснала.
Не се страхувай от първата целувка

Повярвай на баба си, това е хубаво усещане. Не се притеснявай, всички жени се целуват много добре, тъй като това е в кръвта ни.
Не се страхувай да се омъжиш или пък да не го направиш

Когато пораснеш, никой няма да се интересува дали на пръста си имаш венчална халка, или не. Но ако си решила да създадеш семейство, постарай се да срещнеш „своя“ човек и тогава нещата ще се получат.

Разпилените навсякъде чорапи няма да те дразнят. За сметка на това ще имаш човек, на когото да направиш масаж или заедно да разходите кучето.
Не се страхувай да родиш дете
Няма да те лъжа, това е болезнено. Но е най-прекрасното нещо, което може да се случи в живота на една жена.
Не се страхувай от развода

В живота се случва всичко. Най-важното е да не се отчайваш и затваряш в себе си. Разводът няма да сложи край на живота ти. Той е началото на нещо ново и интересно.

Не се страхувай от самотата
Понякога да останеш сам е много полезно. Дори можеш да се наслаждаваш на самотата. В подобно положение обаче няма да останеш много дълго, защото познавам семейството ни много добре!
Не се страхувай да плачеш

Сълзите са избор на силния. Аз съм силна и правя каквото искам. Искам – плача, искам – смея се!
Не се страхувай да опитваш нови неща

Никога не мисли за възрастта и за това какво ще кажат хората. Взимай най-доброто от живота. И запомни: няма никакво значение колко безумни са желанията ти!
Не се страхувай да остаряваш
С годините започваш да цениш и обичаш близките си още повече. А след това, кой знае, може би и ти ще напишеш писмо на своите внуци?
Не се страхувай да загубиш близките си.

Дълго се чудех дали трябва да пиша точно за това. Но загубите са неизбежни. Близките си отиват, но любовта не изчезва…
Обичам те: Твоята баба

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спрете с този отвратителен All Inclusive и върнете плажовете на хората
Next: 13-годишно дете подкара колата на майка си с 1,42 промила в кръвта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.