Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За трапезата на Сирни Заговезни – тези ястия са абсолютно задължителни
  • Новини

За трапезата на Сирни Заговезни – тези ястия са абсолютно задължителни

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
sdfbdfbdfnbfgngfhnhgn.png

Сирни Заговезни – християнски празник, който е подвижен, но винаги се отбелязва в неделя седмица след Месни Заговезни и точно 7 седмици преди Великден, е известен с обичаите и ритуалите си, които включват и богата обредна трапеза, свързана със заговяването на млечните продукти в навечерието на дългия пост, продължаващ чак до Великден – Великия пост.

Празникът е познат още като Сиропусна Неделя, Прошка, защото това е денят, в който цялото семейство се събира около масата, по-младите искат прошка за дела, грешки и нечисти помисли от по-възрастните, за да пречистят душата и сърцето си от лошото, да получат опрощение и да посрещнат Христовото Възкресение по-чисти и по-добри. Празникът е свързан с богато разнообразие от ритуали и обредни ястия. Ритуали за Сирни Заговезни

Сред обичаите за празника наред с трапезата на Сирни Заговезни – обредна, богата, са и различни празнични ритуали: кукерските игри за прогонване на болестите и злите сили, прескачането на ритуални огньове, наречени сиреници, за които се вярва, че пазят дома и семейството от змии и бълхи, от лоши очи, зли сили и болести, „хамкането“ – ритуал, при който по време на трапезата на Сирни Заговезни се завързва на червен конец и завърта над главите на семейството твърда бяла халва или яйце, което всички се опитват да хванат само с уста, без да използват ръцете си, а докоснат ли ги само дори с устните се, здрави ще са според поверието през цялата година, гадаене каква ще е годината и предстои ли венчавка на младата мома в семейството по начина, по който гори конецът, след като бъде запален след края на хамкането, , хвърляне на запалени стрели от дрян, наречени чавги, в дома на избраницата на сърцето му от влюбения момък – последен ден за задевки е, преди да започнат строгите пости, през които са забранени не само месни и млечни продукти, но и народните веселия, обяснението в любов, венчавките, хората.

обичаи, свързани с пречистващата сила на огъня, наречени общо „Заговезнишки огън“, включващи обреди от типа на т.нар. майски прът като обичая Паликош, характерен за райони на Източна Тракия, внасяне на главня от обредния огън у дома, изпълнение на народни песни и хорà около огън, обичая оратник, който по своята същност напомня на обичая да се остави да гори бъдник на Бъдни вечер и др. Някои от тези обичаи са характерни само за определени райони от страната и непознати в други, някои са съхранени през вековете и познати и днес, други – безвъзвратно загубени и само възрастните хора разказват спомените си за тях, но обредната трапеза е задължителен елемент от празника независимо за кое кътче от страната говорим.

Тя заема ключово място и е пулса на празника, което не е случайно, като се има предвид, че празникът е Заговезни – заговява се – консумират се определени храни, които е забранено след това дълго да поставяме на масата. Кои са ястията, които задължително трябва да присъстват на трапезата на Сирни Заговезни? Обредни ястия, които задължително трябва да приготвим за трапезата на Сирни Заговезни

Освен яйцата и бялата твърда халва, с които се изпълнява обичаят хамкане, на трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват сирене, мляко, кашкавал – млечните храни, които се заговяват и чиято консумация от този ден до Великден не се позволява.

За трапезата на Сирни Заговезни може да приготвите традиционната за страната ни баница с яйца и сирене, вкусно завещание от дедите ни, мляко с ориз – традиционен стар десерт, който със сигурност помним от детските си години, варено сладко жито с мед, орехи и плодове – подобно на това, което приготвяте за Задушница, но по-богато на съставки, аромати и вкусове, печени ябълки, обредна пита със сирене и масло, която обикновено се правела с формата на змия, рибник или риба, приготвена на скара, печена, задушена, пържена – според предпочитанията на домакинята и близките ѝ, които ще се съберат около масата, като рибата напълно замества на трапезата месото, което е заговяно седмица по-рано – на Месни Заговезни. Щедро може да използвате маслото за приготвянето на ястията, тъй като през следващите 7 седмици консумацията му не се позволява. Може да приготвите и модерни ястия за празника като раздяки със сирене, крема сирене с подправки, оризов пудинг и др.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако искате много едри малини, през март налейте под всеки храст по 2 литра от тази течност
Next: Климатологът Матев смая с данни, такова чудо у нас не е било от 136 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.