Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или трябва да се тревожите
  • Без категория

Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или трябва да се тревожите

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Screenshot_9

Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или трябва да се тревожите? Този детайл, който често се смята за незначителен, всъщност може да разкаже много за случващото се вътре във вашия организъм. А какво ще стане, ако тези малки ивици са едно почти незабележимо отражение на общото ви равновесие?

Когато ноктите се превръщат в посланици

Нашите нокти, далеч повече от просто основа за лак, са свързани с няколко важни функции: кръвообращение, нервна система, метаболизъм… Понякога те могат да отразят дисбаланс, който не личи по друг начин. Обезводняване, краткотрайна умора, както и признаци на неразположение или продължителен стрес – при по-внимателно вглеждане прочутите вертикални ивици заслужават много повече внимание.

Дефицит на желязо: когато кислородът циркулира по-трудно

Желязото играе ключова роля в транспорта на кислород чрез еритроцитите. Недостигът му може да повлияе върху растежа на ноктите и да предизвика появата на ивици. Умора, блед тен, световъртеж… всички тези сигнали могат да съпътстват този недостиг. Често страдат жени с обилна менструация или хора, които консумират малко месо.

Един обикновен кръвен анализ може да помогне за изясняване на ситуацията, преди изобщо да се разгледа въпросът за добавки.

Недостиг на витамин B12: ценен съюзник

Витамин B12, необходим за правилното функциониране на нервната система и жизнеността на клетките, влияе пряко върху състоянието на ноктите. Недостигът може да предизвика умора, затруднена концентрация и да, именно тези прочути ивици. Причината може да е веганска диета или определени храносмилателни разстройства.

Помислете за обогатени храни или подходящи добавки, но задължително след консултация с медицински специалист.

Забавена функция на щитовидната жлеза: сигнални нокти

Щитовидната жлеза влияе върху растежа на ноктите, освен че регулира нашата енергия и телесна температура. Ако работи „на празен ход“, ноктите стават сухи, чупливи и набраздени. Необяснимо наддаване на тегло, втрисане, изтощение… всички тези признаци, взети заедно, могат да породят съмнение.

Обикновен хормонален анализ (TSH, T3, T4) може да даде ясни отговори.

Стрес: често подценявано влияние

Хроничният стрес действа като тих изтощител: изчерпва запасите от хранителни вещества и нарушава усвояването им. Резултатът? Ноктите растат по-бавно, стават набраздени и чупливи. Явлението се усилва, ако имаме навика да гризем ноктите или пренебрегваме здравословния си начин на живот.

Намерете време да издишате, да подишате, да се раздвижите… ноктите ви ще ви бъдат благодарни.

Капризно храносмилане: нарушено усвояване

Дори при балансирано хранене, ако храносмилателната система е разстроена, усвояването на витамини може да се наруши. Подут корем, нередовен транзит, храносмилателен дискомфорт… всичко това са ясни признаци. А ако ивиците по вашите нокти са страничен ефект от този вътрешен дисбаланс?

Заложете на фибри, прости храни и се вслушвайте в сигналите на тялото си.

Вреден навик: гризане на ноктите

Може да изглежда безобидно, но гризането на ноктите уврежда тяхната матрица, което може да доведе до упорити ивици или дори инфекции. Този жест, често свързан със стрес или скука, отслабва самата структура на нокътя.

Лакове с горчив вкус или упражнения за управление на стреса могат да помогнат завинаги да се освободите от този навик.

Добронамерено внимание към себе си

Вертикалните ивици по ноктите често са безобидни, но никога не се появяват без причина. Било то стрес, дефицит или храносмилателен дисбаланс – те са покана да се вслушваме повече в собственото си тяло. Затова следващия път, когато ги забележите, задайте си простия въпрос: от какво наистина имам нужда днес?

Continue Reading

Previous: Ето как изглежда прословутата супа за 30 лв, която сервират на туристите в Банско (Снимки): Вижте повече
Next: Кой не обича песните и нежния глас като звънче на Мими Иванова?! Тя и Развигор Попов са символ на детството за няколко поколения българи и пример за здраво семейство. Милиони българи ги обичат и има защо, но като всяка жена, певицата не се задоволява само с овациите.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.