Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забравете белите косми и рядката коса! С 2 мощни съставки косата ви ще стане гъста и блестяща
  • Новини

Забравете белите косми и рядката коса! С 2 мощни съставки косата ви ще стане гъста и блестяща

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
vsdfbfgnghnhjmhjmhj.png

Сивата коса може да е първата асоциация за старостта, но всъщност няма много общо с възрастта. Свидетели сме, че и много млади хора страдат от преждевременно побеляване на косата , поради което са принудени да я боядисват.

Но жените знаят колко много боядисването може да съсипе косата им, а честите посещения на фризьор могат да изпразнят джобовете ви. Колко бели косми ще се появят и колко бързо ще „побелеем“ зависи от няколко фактора, преди всичко от генетиката.

Ако нашите родители са получили сива коса в по-млада възраст, тогава има голяма вероятност ние да изпитаме същото. Основният фактор за преждевременната поява на побелели коси обаче е стресът, бързият ритъм на живот и недостатъчното сън.

Освен това лошият избор на храна може да увеличи вероятността от побеляване на косите, защото тялото просто не е достатъчно здраво и не получава достатъчно хранителни вещества. Този списък се допълва от стареене.

С годините тялото ни не произвежда достатъчно меланин и косата бавно започва да става сребриста. Боядисването може да изглежда като единственото логично решение да се отървете от сивата коса, но не винаги е идеалното решение.

Ако харесвате цвета на косата си или мислите, че сте твърде млади, за да започнете да я боядисвате, тогава вероятно се опитвате да избегнете боядисването по някакъв начин. Народната медицина има няколко решения за този проблем, а ние ще ви разкрием едно от тях:

Имате нужда само от две мощни съставки и постоянство от ваша страна и косата ви отново ще стане млада, блестяща и здрава, със здрави кичури, но и по-гъста. Ще се изненадате колко бързо действат тези два препарата, когато се използват заедно. Разкриваме рецептите за приготвянето им, а ето какво ви трябва:

 

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

  • 100 г пресни листа от розмарин (без стръкове, само иглички)
  • 500 мл вода

Розмаринът идеално укрепва косата и й придава блясък и жизненост.

 

Това е най-известната билка, която помага при всички проблеми с косата. Има способността да повишава микроциркулацията на скалпа, като по този начин повишава храненето на корена на косъма и позволява по-бързия му растеж.

Придава на косата приятен блясък и предпазва от преждевременно побеляване. Успокоява различни възпаления и кожни раздразнения, така че помага и за премахване на пърхота, но и предотвратява окапването.

ПРОЦЕДУРА за рецепта 1:

В тенджера на огъня се слагат 500 мл вода да заври. Почистете само игличките от клонките, след което изсипете пресния розмарин във врящата вода. Намалете температурата и варете 10 минути.

 

След това свалете тенджерата от котлона, похлупете и оставете да изстине напълно. Прецедете течността и я съхранявайте в лесна за боравене бутилка или контейнер.

 

 

След всяко измиване на косата я изплаквайте или пръскайте с този чай. За да подсилите ефекта, добавете към чая няколко счукани или наситнени скилидки чесън.

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

  • 150 мл студено пресован зехтин
  • 5 супени лъжици сух розмарин (само иглички)

ПРОЦЕДУРА:

Изсипете пет супени лъжици сух розмарин в стъклен буркан и го покрийте с качествен зехтин. Разбъркайте, затворете буркана и оставете на топло място за един месец. Всеки ден отваряйте буркана и разбърквайте. Под капака за конденз не трябва да се събира влага.

 

След като изтече времето, прецедете маслото и го съхранявайте в стъклен съд.

 

Два пъти седмично масажирайте скалпа с масло от розмарин и нанесете малко върху краищата на косата. Оставете да действа час-два, след което измийте както обикновено.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички шофьори без нарушения в последните 6 години получават специален статус
Next: Рафи предупреди за ужасна измама с Капките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.