Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Закла ни! Мика Зайкова разкри страшната съдба на 75% от българите за идната зима
  • Новини

Закла ни! Мика Зайкова разкри страшната съдба на 75% от българите за идната зима

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
muasoakskzaikaova.jpeg

Мика Зайкова описа мрачна социална и икономическа картина, като изтъкна, че 75% от хората у нас не могат да си плащат сметките. Според нея лекарството срещу високата инфлация са инвестициите.

„Думата „за” трябва да бъде начело. Не думата „против”, не думата „разделям”. Поради простата причина, че над всичко стои България. А виждате България в какво състояние е.

75% от хората не могат да си плащат сметките. Вчера излезе едно изследване на ООН, в което ние сме паднали по качество на живот с още 4 места надолу и сме на нивото на Аруба и не знам кои републики”. Това коментира икономистът Мика Зайкова от ИТН пред Nоva news.

Зайкова допълни, че трябва да има възможност за коалиране с всички формации, които мислят за България и искат да направят нещо за нея. „Ние имаме в Европейския съюз най-енергоемката и най-ресурсоемката икономика. Лекарството за високата инфлация в България се нарича инвестиции. В момента не влизат инвестиции, а излизат.

Не изпускай тези оферти:

Могат да се направят няколко важни стъпки. Едната е да се освободи от данък печалбата, която ще бъде реинвестирана в капитал.

Така ще се стимулират фирмите сами да реинвестират, защото нивото на техниката и технологията е на средата на 20 век. Това няма да ощети държавата, тъй като реинвестицията ражда висококонкурентна икономика.

Второто нещо е, че самата държава трябва да подпомага фирмите не като раздава пари на калпак, а като инвестира капиталово в тях. Третото е, че вече е крайно време да има критерии за енергийна бедност, за да може наистина да се помага на тези, които имат нужда, а не на всички”, каза Зайкова.

„Борбата за истината е най-скъпоструващото нещо в България.

Нека подадем ръка на всички. Хората изгубиха доверието си в „Има такъв народ”, защото истината се плаща скъпо. А ИНТ си позволи да каже истината и ще плати своята цена”, завърши Мика Зайкова.

Още политика:

В случай, че настоящите тенденции се запазят и предизборната кампания не ги промени, то можем да направим предпазлива прогноза, че или ще има правителство под някаква форма с подкрепата на ГЕРБ – било то коалиционно, експертно, на националното съгласие или друго, или няма да има правителство изобщо и отиваме на нови избори. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Борис Попиванов, преподавател в катедрата по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Политологът каза, че кампанията може да промени нещата, в случай че нещо драматично се случи и това повлияе на нагласите, но ако няма такова събитие, може да се окаже, че съставянето на кабинет би било по-трудно. Той посочи, че депутатите на ГЕРБ, ДПС и Възраждане ще бъдат с повече от 120 и това чисто аритметично показва, че за останалите партии би било трудно да съставят мнозинство без подкрепа от тези три партии.

Попиванов заяви, че съществена промяна в нагласите няма и добави, че се вижда продължение на тенденции, които през последните месеци са били регистрирани, както от социологически агенции, така и от политическите анализатори. Той посочи, че това са тенденциите с постепенно открояване на ГЕРБ като първа политическа сила, с падащи резултати на участниците от досегашната управляваща коалиция и с относително стабилизирани резултати за останалите политически субекти.

„Сформира се една доста голяма група от политически партии, които варират в порядъка от 10% или малко по-малко, което допълнително усложнява задачата по формирането на кабинет в следващия парламент“, каза Попиванов.

Анализаторът уточни, че в проучването на „Алфа рисърч”, оповестено на 4 септември, има поне две политически сили, които са на ръба – ИТН и „Български възход”. „За нито една от двете не можем да кажем отсега дали ще участва в следващото Народно събрание или не“, каза Попиванов. Той заяви, че това се дължи не само, защото тези проучвания имат характера на моментна снимка и те не могат да отразят по какъв начин как ще повлияе кампанията на вота на избирателите, но и заради активността в изборния ден. Той добави, че активността силно влияе на политическите сили, които се колебаят около бариерата за влизане в парламента.

„Колкото по-ниска е активността, толкова по-голям е техният шанс”, каза Попиванов.

Според него отсега трудно можем да кажем със сигурност колко партии ще има в следващия парламент, но на този етап, броят им варира между 6-8 – такива са прогнозите и на „Тренд”, и на „Алфа рисърч”, и на „Маркет линкс”.

„Следващият парламент ще е не по-лек като конфигурация и процесът по създаване на коалиция ще е по-сложен“, категоричен е Попиванов.

Той коментира и процентните резултати, които са получили и лидерите на партиите.

Попиванов каза, че увеличение и динамика има, но той не смята, че можем да направим сериозни изводи на базата на лидерските рейтинги.

„Даже бихме могли да кажем, че в много висока степен лидерските рейтинги съответстват на рейтингите на партиите. Лидерите сами по себе си не добавят обществена тежест върху партиите, а обратно“, обясни той. Политологът заяви, че до голяма степен избирателите вече идентифицират партиите с лидерите и доверието към партиите е почти равнозначно на доверието в лидерите, което далеч не винаги е било така в миналото.

Попиванов обясни и на какво се дължи процентният спад на Румен Радев. Той посочи, че това е нормално последствие от политическото напрежение в България през последната една година.

„В първите месеци на втория си мандат Радев се стремеше да представлява нещо като обединителна фигура, на средищно поле на всички обществени политически сили, които искат да се разделят с досегашния модел на управление, известен под името ГЕРБ-ДПС. В хода на краткия мандат на кабинета „Петков” досега, разминаването между част от тези сили и президента Радев, както и критиките и взаимните обвинения, направиха тази дистанция между президент и подкрепящи го политически сили твърде значима“, каза политологът.

Попиванов обясни, че спадането на процентната подкрепа на Радев е логичен процес, но по-интересното и по-важното е, че този спад не е особено драстичен и не представлява срив. „Той представлява изравняване на стойностите, което следва едни президентски избори. Както знаем в първите дни на всеки мандат – било то президентски или управленски, резултатите винаги са по-високи“, посочи той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Емили е била блъсната от бус, шофьорът е избягал
Next: Сбогом, Надя. Почина една от най-обичаните български актриси за последните няколко десетилетия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Изтъкнатият юрист и политик си отиде на 97-годишна възраст. Тъжната новина съобщи бившият конституционен съдия Георги Марков.
  • С настъпването на октомври балконите постепенно губят летните си цветове.
  • Исторически ден! След 14 години Вучич пада от власт в Сърбия! 😲
  • Радев гoни тези хранителни вериги от България
  • Слави Василев: За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява 🙃
  • Слави Бинев към покойния Любен Дилов: Братко, ще се видим скоро! Двамата бяха близки приятели и партийни съмишленици
  • Борисов: Тревожно е, че премиерът говори за още убийства, вместо да успокои хората
  • Бойкот на изборите в Лютово, нито един жител не е гласувал
  • Собственик на заведения от Велинград: 200% надценка в ресторантите е нищо👇
  • Проф. Кантарджиев с остри думи за политиците: Не мога да уважавам хора, които не дават пет пари за живота на народа си 👇 👇 👇

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.