В Закона за гражданската регистрация ясно е казано: “Бащиното (и респективно фамилното) име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето”. Изключение се допуска, когато “собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите”.
В последните години обаче, дори името на бащата да си е съвсем нормално – Петър например, масово родители държат да записват децата си без типично българските окончания – Ивелина Петър Николова да речем.
Тази мода, особено в по-големите градове, напоследък добива епидемични размери. За целта родилките попълват една молба в АГ отделението и хоп – готово. Детето е “спасено” от окончанията, идентифициращи го по име като българче.
В дискусии по темата в социалната мрежа “Фейсбук” майки споделят, че акушерки са ги посъветвали да пишат в обясненията си, че детето ще живее в чужбина, затова държат да е такова името му.
Родителите се възмущават защо да не могат сами да определят какви имена да носи отрочето им; че всеки трябва сам да си решава и т.н. И ако някой се опита да защити българските окончания, се нахвърлят върху нещо, че бил от “масата, която осъжда всичко различно”!
При положение, че има ясен закон по въпроса, тези дискусии са напълно излишни. Но “неразумните юроди”, както би ги нарекал Паисий тези българи, очевидно съществуват и днес и са готови да се отрекат от всичко българско и родно, само и само да са модерни.
Явно и днес немалко са хората, които се поддават на криворазбраната цивилизация и са готови да изгубят националната си идентичност, за да се чувстват граждани на света. Но човек може да е космополитен и без да се отказва от родовата си принадлежност. Не ли?
Не можем да го кажем по-добре от Добри Войников, който е нарекал своята творба “Криворазбраната цивилизация”… “смешна позорищна игра”!
В предговора си към пиесата възрожденецът изтъква: “А в душевно отношение тази к р и в о р а з б р а н а ц и в и л и з а ц и я има други хубости, други следствия: уважението към вероизповедните обряди много пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите – с презрение; учтивостта към нежния пол – с безочливост; срамът – с необюздана смелост. Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимообразования…
У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравствените начала са заети наопаки, разбрани накриво. От това и вместо морал или благонравие в тях са вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност – гърдост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие – раздор и разединение; следователно вместо развитие – затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование”.
Кой ти обаче да чете стари мъдрости…
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: