Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заплатите по морето литнаха: Няма хора за работа, дават много пари
  • Новини

Заплатите по морето литнаха: Няма хора за работа, дават много пари

Иван Димитров Пешев юни 20, 2023
plastjiiisjtst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търсят татуист, маникюристка… Другите възнаграждения са като миналогодишните
Ако досега сте си мислели, че главните готвачи по морето взимат най-хубавите заплати от сезонния персонал, тази година и татуистите влизат в топа.

Според обява професионалист с минимум 1 година опит и говорим поне един чужд език ще получи между 4000 и 5000 лева.

Особено ценни са специалистите по пиърсинг. Добре платената служба е в разработен салон на Слънчев бряг. Маникюристките също са на особена почит. За салон на Златни пясъци такава служителка може да разчита на до 2600 лева заплата, плюс осигурена храна за работния ден.

Два езика и заплата между 1000 и 1500 лева бруто. Това пък е оферта за работа като аниматори по Черноморието. След удръжките в джоба на служителя ще влязат съответно между 777 лева и 1165 лева, ако трудовият договор е направен изрядно за пред НАП. Става въпрос за детска и спортна анимация, а желаните езици са английски, немски, румънски, полски. Добрата новина е, че битовизмите, като нощувки и храна (на блок маса), се поемат от работодателя.

За нискоквалифициран труд заплатите не са помръднали

кой знае колко от лани, въпреки че хотелиери и ресторантьори масово се оплакват от отлив на работна ръка. При лошите прогнози за летен сезон обаче повишение на възнагражденията няма как да се очаква. Предложенията за камериерки, миячки в кухнята или пиколо не надхвърлят 1000 лева, като работодател от Слънчев бряг откровено оферира 800 лева чиста заплата за шестдневна работна седмица от 8-часов работен ден. За сметка на това има „стимулиращи бонуси”.

Дори викачите пред ресторанти взимат повече от жените, които ще мият пода и ще изпъват чаршафите в хотелската стая. Според обява за промоутъри (в скоби е поставен и българският синоним „викачи“) за магазин за облекла в Слънчев бряг заплащането е между 1300 и 1500 лева. Английският е задължителен и има още една важна подробност – работодателят не урежда нито място за нощувка, нито храна.

Сервитьори и бармани също не помръдват над 1000 лева според фирмите за наемане на персонал. При тях обаче го има фактора „бакшиши”, което доста може да увеличи възнагражденията.

В момента вакантните позиции само в най-големия сайт за набиране на персонал по морето са над 3600. Отделно работна ръка се търси и по други канали. Особено що се отнася за нискоквалифициран труд работодателите отдавна обикалят селцата и малките населени места в радиус 30-40 километра от морето. На тях им излиза доста по-изгодно да осигурят транспорт сутрин и вечер за група, отколкото да наемат квартири. А време няма. Завчера Варна откри летния сезон официално. За хотелите в Слънчев бряг например активната работа започва на 1 юни.

Помощ отвън

2030 чуждестранни граждани искат да работят като сезонни работници у нас, съобщи преди дни социалният министър Бисер Петков. Ръстът спрямо същия период на миналата година е два пъти. През 2018 година са били регистрирани за сезонна заетост до 90 дни 1175 души.

От тези 2030 чужденци 1470 са украинци, както и миналата година, те преобладават. След това по брой се нареждат граждани от Киргизстан и Молдова, добави още той. Най-търсените работници през лятото са камериери, готвачи, сервитьори, поясни министърът.

Екзотичната идея

„Браншът трябва да увеличи заплатите. Ако не постигнем средна заплата от 1400 евро с хоризонт 2026-2028 година, ще изостанем страшно много. Защото нашите кадри ще продължат да бъдат пазарувани от Гърция, Кипър, Германия, Англия, северните страни.”

Това каза преди няколко месеца Румен Драганов от Националния борд по туризъм. Това е пътят, по който трябва да вървим – не да се плаща „под масата“, да се спестява от първа заплата, защото работникът можел нещо да счупи, не да се спестява от последна заплата, защото, видиш ли, шефът не бил доволен от персонала си. Всичко това уронва доброто име на българския бизнес и трябва да се спре, допълни експертът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е едно от най-важните места в България: Много туристи идват тук
Next: Вижте сортовете български домат: Ето как да ги разпознаете на пазара

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.