Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запознайте се с Кристина на 20, тя изостави ученето, за да се грижи за седемте си братя и сестри
  • Новини

Запознайте се с Кристина на 20, тя изостави ученето, за да се грижи за седемте си братя и сестри

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
kriisisitaoistoast.png

Когато сина двадесет години, ти се иска да излизаш с приятели колкото е възможно повече, да се забавляваш, да разпускаш и да създаваш нови приятели.

Но, за съжаление, не всеки може да си позволи да се наслаждава на младостта по този начин. В живота има случаи, когато тежестта на отговорността и сериозните решения са поставени върху много млади рамене.
В Челябинска област живее момиче на име Кристина Евтушенко, която трябвало да преживее всичко това.

Съдбата се разпоредила така, че за две години тя загубила родителите си. В семейство с осем деца, в което момичето била най-голяма, а най-малкото момченце било едва на четири години.

Още на погребението на майката социалните служби се поинтересували от това семейство, решено било всички деца да се разпределят в домове за сираци. Сърцето на Кристина кървяло, как всички можели да бъдат разделени, какво ще се случи с тях и къде ще ги търси?

Не изпускай тези оферти:

След като помислила известно време, момичето заявила, че сама ще се грижи за своите братя и сестри; ще направи така, че всички да израснат заедно. За щастие, местната власт се застъпила за Кристина и службата по настойничество дала на семейството точно половина година, за да докажат, че могат да живеят пълноценно под грижите на най-голямата си сестра.

Кристина трябвало да се откаже от университета и да започне да работи у дома, в селото. Трябвало да се грижи за домакинството, да дои крави, да взима децата от градината и училището. Докато децата не били вкъщи, тя се приготвяла храна, чистела, миела и т.н.

Шест месеца по-късно те отново били посетени от социалните служби. Социалните се уверили, че семейството живее добре, всички са чисти, облечени, нахранени и вкъщи цари ред.

Кристина успявала да организира децата и всеки имал своите задължения: някои от момчетата трябвало да хранят добитъка, момичетата помагали в кухнята, простирали прането, помитали.
Вкъщи имало и някои неудобства – източникът на вода се намирал на няколко километра. Разбирайки това, местните власти монтирали водопровод до дома им и това станало истински празник.

Следващият най-възрастен в семейството на име Артьом Евтушенко, отишъл да учи в техникум в Челябинск. Така Кристина решила, докато гледа по-малките, че може да получи образование. Когато Артьом пристигал през уикенда, той се занимавал с „мъжка работа“: поправял нещо, заковавал, ремонтирал…

Държавата също не изоставила децата. За непълнолетните деца Кристина получава добавки.

Съседка разказва, че Кристина понякога отива при нея, за да си поплаче, защото й е много тежко, но после си изтрива сълзите и отива да работи, защото няма право да се отчайва. Просто на нея също й се иска да бъде малко, беззащитно момиче.

Разбира се, на Кристина също й се иска да ходи на срещи и дискотеки, за нея сега семейството е най-важно!
Източник: Свободна Зона

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не се е измъкнал жив от живота: Има 10 медицински правила, които да удължат този процес
Next: Удар срещу убиеца на Милен Цветков. Прокуратурата иска 15 години лишаване от свобода

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.