Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Запомнете и изречете тихо тези думи и ще отворите паричния поток-Парите ще ви заобичат-Ще ви паднат, откъдето не очаквате
  • Без категория

Запомнете и изречете тихо тези думи и ще отворите паричния поток-Парите ще ви заобичат-Ще ви паднат, откъдето не очаквате

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
sdfvsdfdhfghdfghgfh

Най-вероятно всеки от нас поне веднъж си е мислил, че би било чудесно да стане богат и да печели повече, отколкото печели сега.

В езотериката се смята, че финансовото ни състояние зависи не само от усилията, но и от паричния поток. Достъпът, до който често блокираме сами. Ако се активира паричната енергия, тогава финансите ще дойдат при човек лесно и в количеството, от което се нуждае.

 

Днес ще ви кажем каква фраза трябва да изречете, за да привлечете парична енергия.

ПАРИЧНА ЕНЕРГИЯ

Най-важният орган, от който зависи благосъстоянието и особено финансовото благосъстояние , е мозъкът (умът). Всъщност това е най-мощният инструмент. Но за да работи наистина ефективно, трябва да го използвате правилно. Важно е да дадете правилните настройки и да премахнете всичко, което пречи. Тогава той ще направи всичко възможно и дори невъзможно за вас, ще реши абсолютно всеки проблем или задача.

„ За да привлечете пари, късмет и просперитет, заемете се да изпълвате бизнес сферата си с енергия! “- съветва основателят на алтайската методика на шуа-шаманизма, майстор Владислав .

Миризмите влияят върху кариерата и бизнеса . Вземете дафинов лист (по възможност най-пресен и цял), разтрийте го с пръстите на лявата си ръка и вдишайте аромата. Опитайте се да вдишате възможно най-дълбоко, почувствайте тази миризма. Ароматът на дафинови листа има уникални свойства: има положителен ефект върху бизнеса, финансовата сфера на човешката енергия.

Е, за да укрепите тези свойства, трябва да изречете следното: „ Вдишвам аромата, ще бъда богат. Със злато и сребро и със собствения си ум. Наистина!“ Не с насмешка и съмнение, а съвсем сериозно да ги кажем. Парите ще пристигнат скоро!

След това листът трябва да се постави в портфейла (във всяко отделение, всеки джоб). Смята се, че дафиновите листа трябва да се държат там, където са парите. Периодично дафиновият лист трябва да се вади и тази практика да се повтаря. И когато листът престане да излъчва аромат, просто го сменете с нов и хвърлете стария във вода.

Тази настройка засяга ума, подсъзнанието. Парите ще дойдат от там, откъдето дори не очаквате! Умът ви просто ще намери най-доброто решение за вас.

Можете също така да вземете 5 красиви дафинови листа, капнете няколко капки етерично масло от портокал върху всяко. Оставете ги да изсъхнат на слънце. След това трябва да ги разложите на онези места, където най-често държите пари. Това е много мощен талисман за пари!

Тази практика също работи : вземете голям красив лист. На него напишете сумата, от която се нуждаете. След това го намажете с любимото си етерично масло. След това го стиснете между дланите си, разтрийте го нежно и кажете: „ Трия, трия и помощ парична чрез теб искам да открия“.

Continue Reading

Previous: Бившата на Рачков хвърли бомба! Вдига голяма сватба
Next: Тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.