Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започна разчистването на сметки! НАП нанесе тежък удар на Кирил Петков и жена му Линда
  • Новини

Започна разчистването на сметки! НАП нанесе тежък удар на Кирил Петков и жена му Линда

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
npankaniania.jpeg

Данъчни погват семейния бизнес на Кирил и Линда Петкови, пише „Уикенд”. Новият бирник №1 на държавата Борис Михайлов ще тараши фамилните компании на бившето премиерско семейство, като на прицел са фирмата за провиотици на Петков и дори сладкарницата на съпругата му „Амели”, разказаха за вестника от приходната агенция.

Наскоро затворената за почти месец сладкарница ще бъде обект на проверки от данъчните за липса на отчети и подозрения за укрити обороти, като от НАП се мотивираха, че проверки не са правени на заведението на Линда от доста време.

Ще се проверява дали сладкарницата е издавала касови бележки на всеки клиент, както и дали солидните заплати, които Линда дава на маломерния си екип от служители са коректно отчитани.

Заради августовските жеги „Амели” е затворена от началото на месеца като спорадично сладкарницата се отваря за по няколко дни, но от понеделник отново не работи.

Не изпускай тези оферти:

Тортите и пастите в заведението гонят стотачка за бройка, а покрай славата на съпруга си бившата вече премиерша насъбрала и завиден оборот. Дали той е отчетен законно и дали търговията е почтена, тепърва данъчните щели да проверяват.

Тарашът на сладкарницата обаче е нищо пред намерението на данъчните от НАП да направят солидна проверка на фирмата за пробиотици на Петков, с която той се прочу и за хубаво, и за лошо.

Експремиерът и компанията му „ПроВиотик” ще са обект на далеч по-масирана инспекция заради съмнения за злоупотреба с европейски средства при създаването на „Провиотик” за деца и финансирането на продукта, както и за дейността на фирмата като цяло през времето, в което Петков е бил на поста министър-председател.

Бившият премиер се прочу с фирмата си и продуктите, които предлага на пазара с вегански уклон още през далечната 2017 г., а американската тв-легенда Опра Уинфри дори се оказа рекламно лице на продуктите му без да има никаква представа за това.

НАП обаче нямат правомощия да ровят дали името на Уинфри е използвано неправомерно, нито пък дали наистина Петков продава пробиотиците си с намалена доза бактерии и на надути цени.

Данъчните ще се фокусират върху отчетите на фирмата, платените данъци и върху получените 381 187 лв. по процедура „Процедура BG16RFOP002-1.002 Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия“, от страна на компанията, които обаче се оказали дадени за продукт, който отдавна съществува на пазара, но произвеждан от конкурентна фирма за хранителни добавки.

Сумата е от еврофондове и е отпусната за иновативна разработка на пробиотик за деца, като обаче такъв съществува отдавна и няма никаква причина да бъде финансиран с парите на европейските данъкоплатци като иновативен продукт. За казуса с него вече има изпратен сигнал и до европейския главен прокурор за нецелесъобразно използване на средства.

НАП на този етап обаче ще запазят в пълна дискретност предстоящите проверки на Петков и семейството му, научи още „Уикенд”, а новият директор на агенцията Михайлов не е обявил начален старт на инспекциите, но упорито се говори, че ще са в края на месеца или началото на септември

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Марги Хранова мизерства с минимална пенсия
Next: По-лошо то война! Магистрала Тракия спря на мазало. Там е страшно в момента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.