Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започна с обвиненията! Нинова скочи на министър Стоянов: Уволнени са 72 души?! Лъже и манипулира!
  • Новини

Започна с обвиненията! Нинова скочи на министър Стоянов: Уволнени са 72 души?! Лъже и манипулира!

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
nnoovaivanskocih.jpg

Това заяви бившият вицепремиер и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова по повод твърдения на служебния министър на икономиката Никола Стоянов, предава БЛИЦ.

1. От администрацията на Министерство на икономиката и индустрията не са уволнени 72 души за последните 7 месеца. 24 са пенсионирани поради навършване на пенсионна възраст. 2-ма са уволнени поради груби нарушения, включително и чрез свикване на дисциплинарен съвет. Уволнен е един, когото аз назначих, веднага след като получих сигнали от различни институции за конфликт на интереси.

2. В Държавната консолидационна компания има 16 дружества. От тях са сменени съветите на директорите на три, а не на 14, на други две са сменени само управителите и двама ликвидатори, единият поради смърт. Всички нови членове на бордове са назначени временно до провеждане на конкурс. Конкурсите бяха стартирани. Някои приключиха, други би трябвало да продължават и сега.

3. Ако бордът на ДКК сега е от 4 души, а трябва да е от петима по закон и според министър Стоянов, защо той ги увеличава на 7? За да уреди хора на заплати или, за да има ново мнозинство, което да започне чистка по дъщерните дружества? Това ще стане ясно скоро. Следете следващите му действия.

Моята политика беше да намалявам броя на членовете на бордове, за да не се превръщат те в хранилка. Очевидно сега е обратно. Може би бяхме и единственото министерство, в което забраних политическия ми кабинет да получава допълнително материално стимулиране и тази сума разпределих на работещите служители. Интересно ми е дали тази практика сега също е променена.

4. Що се отнася до Комисията по оръжия: Ако я бяхме свикали в последните дни на отиващо си правителство въпросът щеше да е: Как си позволяват в последния ден да разрешават износ за 1 млрд. евро. Сега въпросът е: Защо в последния момент не са изнесли оръжие за 1 млрд. евро. Защо си с шапка, защо си без шапка?

Политиката е преди всичко носене на отговорност. Нека служебният кабинет носи своята сега.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намериха чанта, натъпкана с десетки хиляди евро, а последвалото спира дъха
Next: Искрица надежда за бедна България: Идва минималната европейска заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.