Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо всъщност се скараха Румен Радев и Кирил Петков?
  • Новини

Защо всъщност се скараха Румен Радев и Кирил Петков?

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
skaravkaonstit.jpg

Държавният глава сърдит на харвардците заради 4 министерски поста – поискал свои хора за шефове на отбраната, МВР, здравеопазването и земеделието

Заради факта, че дългогодишният му приятел Стефан Янев приема да стане военен министър, разваля отношенията си и с него

Четири министерски кресла са причината за драматичното разминаване между Румен Радев и харвардците Кирил Петков и Асен Василев. Противно на масовите впечатления, че те постепенно се еманципират от своя „създател”, заради различните си виждания по ключови теми като износа на оръжия за Украйна и ветото на Северна Македония, грубо казано, в дъното на конфликта са амбиции за още повече власт и пари. А смразяването на президент и премиер настъпва буквално броени дни след като „Продължаваме промяната” печелят предсрочните парламентарни избори миналата есен.

Източниците ни, на които имаме пълно доверие, допълват, че отношенията между президента и лидерите на „Промяната4 Кирил Петков и Асен Василев замръзват не преди месец-два, каквото е масовото впечатление, а буквално на другия ден след последните парламентарни избори. Въпреки служебните усмивки, които двамата излъчват дълго време при протоколните си срещи.
За да се стигне дотук, не е нужно да се търсят дълбоки геополитически мотиви и разриви по линията Москва-Вашингтон. На дъното лежи далеч по-тривиална и в известен смисъл битова причина. Желанието на Радев лично да контролира критични, но и пълни с милиарди от еврофондове и бюджета сфери като земеделие, здравеопазване, вътрешен ред и отбрана. Ако за военното министерство и МВР може да се измисли логично обяснение в професионалното минало на президента, то въпросът е какво, ако не големите пари от Брюксел, провокират интереса му към земеделието и медицината! И за двете ведомства от десетилетия се знае, че са пропити от корупция и стегнати в обръчи от фирми, които „Промяната” трябва дълбоко да чегърта и разглобява.

При това Радев формулира желанието си да държи под око апетитните министерства директно, да повторим – веднага след изборите, на среща с тримата лидери Кирил Петков, Асен Василев и Даниел Лорер. Разговорът с тях се провежда на „Дондуков” 2, преди да им бъде връчен мандатът за кабинета. След размяната на дежурните любезности, президентът направо си казва болката – има на разположение добре подготвени професионалисти, които могат да поемат сложни ресори. Радев конкретно изброява четирите министерства, които държи да контролира. Вероятно покрай внушенията, че е ракетата-носител за младата формация, той си е повярвал, че ултиматумът му ще мине. Само че от „Продължаваме промяната” му благодарят за помощта, която оценяват, но са заедно дотук. Това е отговорът на тримата лидери. Отношенията приключват, каквото било – било, всичко вече е пито-платено: Радев е президентът, те обаче са първата политическа сила. „Да, вие ни помогнахте да спечелим изборите, но пък и ние ви помогнахме да ви преизберат за президент. По наши изчисления, около 400 000 гласа, дадени за вас, са от наши симпатизанти”, в прав текст казва Кирил Петков, което доста огорчава държавния глава.

Петков, Василев и Лорер са пределно ясни – тръгват напред без компромиси. Приемат да запазят само двама от служебните министри – Бойко Рашков и Стефан Янев, разбира се, ако те самите го искат, но категорично не желаят кадри на Радев в земеделието и здравеопазването.
Президентът, неочаквано ударил на камък, обаче е склонен и на по-мек вариант – неговите хора да са във втория ешелон на властта, като зам.-министри. Асен Василев отрязва най-категорично и тази възможност. Нещо повече, в характерния си директен стил, той персонално обвинява Радев, че заради неговия флирт с БСП в предизборната кампания, „Продължаваме промяната” е загубила поне 80 хил. гласа. Вярно, законът не позволява на президента директна политическа агитация, но е могъл да бъде малко по-ясен в посланията си.
След тази среща Румен Радев, който въобще не предполагал, че ще се сблъска с подобна съпротива, казват, че буквално побеснял. Императивно заявил на Рашков и Стефан Янев да не приемат поканата за министерски кресла, понеже Петков, Василев и Лорер се оказали неблагодарници, които се отрекли от юмрука, който ги изстрелял във властта.

По-нататък историята е известна. Бойко Рашков и Стефан Янев приеха поканата и останаха министри и в кабинета на Кирил Петков. Той самият се превърна в неофициалният враг №1 за президента. Радев нито веднъж не похвали усилията на премиера в битките му със задкулисието. Напротив, в сложните дни преди вота на недоверие Радев най-категорично се разграничи от него и заяви, че „калните борби“ на партиите дискредитират политическата система и „едните пазаруват депутати”, а другите се „договарят да връщат стария корупционен модел”. А по повод ветото за Северна Македония си позволи да определи Петков като „куриер” на чуждо мнение.
На свой ред премиерът не пропусна да опресни паметта на Румен Радев, че той лично е получил подкрепа през лятото на 2020 г., когато прокуратурата нахлу на „Дондуков” 2. „Сега е моментът, когато президентът може да каже, че тази промяна не е завършена и той застава заедно с хората” – отсече Кирил Петков. Разбира се, това не се случи, видя електоратът, който според социолозите много харесва своя президент, подкарал втори мандат.

В личен план покрай огромните си амбиции за власт Радев загуби и стар приятел – Стефан Янев. Фактът, че генералът приел да остане военен министър, казват, бил последната капка в разрива между двамата генерали. Още като служебен премиер Янев изпитал на свой гръб нравът на Радев да командва лично всички институции и да се меси в кадровите въпроси, сякаш е още начело на военно-въздушните сили на България и всички са длъжни по устав да му козируват. Само че Янев вече реди свой политически проект, разбира се, патриотичен.

Какво пък, все повече са сигналите, че Радев се вижда начело на президентска република. Подобно на Путин, може би. А дали пък точно заради това не е бил одобрен и лансиран от кагебейския генерал Леонид Решетников, анализират експерти по конспирациите.
Ако досега разривът между Румен Радев и „Продължаваме промяната” витаеше в сферите на догадките и градските легенди, вече няма никакво съмнение. Отношенията между довчерашните съратници в протестите срещу статуквото, са тотално счупени.

Румен Радев едва дочака оставката на Кирил Петков, изпратена по куриер в парламента, и свика консултациите за ново правителство. Лидерите на „Продължаваме промяната” обаче не се явиха на „Дондуков” 1. Вместо това шефът на парламентарната група Андрей Гюров изпрати писмо в президентството. С две думи да не ги чакат, понеже имат далеч по-важни дела, свързани с бюджета. На свой ред Румен Радев на бърза ръка, за ден и половина, прие ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Възраждане”.

Веднага след експресните срещи с тези партии, някои от тях определени от Кирил Петков като „брандове на задкулисието, президентът декларира, че е приключил с консултациите. Ще връчва мандата и край на управлението на Петков. А това, което следва, е служебен кабинет или серия от служебни кабинети. В които Румен Радев лично ще определя и назначава министрите, писа Уикенд.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж счупи с ритници вратите на обществен асансьор
Next: Хванат в издънка: Зам.-министър разкри брутален финансов гаф на Василев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.