Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Защо отново от Турция идват кадри с блокове, които земетресението е превърнало в сандвич от бетонни плочи, а на съседните сгради дори не са счупени стъклата на прозорците?
Как е допуснато да рухне цялото спешно отделение на болница, която като ключов обект при бедствие би трябвало да е с подсилена конструкция?
Та нали след ужасния трус от 1999 г. с разкритията за жилища – убийци на 17 000 души, строени с морски пясък, и особено след този от 2011 г. в района на езерото Ван, бяха въведени по-строги стандарти в строителството?
Тези и други въпроси започнаха отново да се трупат в страната и по издания в чужбина след земетресението в понеделник и най-често срещаният отговор е, че и да има правила, те не се прилагат стриктно и няма кой да следи за това.
В добавка се заговори и за това, че строителството е от дълги години основен двигател в икономическия модел на президента Реджеп Тайип Ердоган и то е предимно в ръцете на хора, близки до управляващата партия. Която, парадоксално, натрупа популярност именно с критиките си срещу корупцията. След земетресението през 2011 г., при което стотици загинаха, тогавашният министър-председател Ердоган обвини лошото строителство за големия брой жертви, като каза: „Общините, строителите и надзорните органи сега трябва да видят, че тяхната небрежност е равносилна на убийство.“
Според коментар в „Гардиън“ над половината от всички сгради в Турция се започват нелегално. „Фактор номер едно е качеството на строителството“, казва пред Scientific American непосредствено след земетресението Рос Щайн. „Това просто надделява над всичко останало. Качеството на строителството се контролира от строителен кодекс и прилагането на този кодекс. (…) Турция имаше модерни строителни норми в рамките на няколко години след земетресението от 1999 г. Така че тогава се питате: Е, като се има предвид това, защо сградите се развалят? Тези сгради по-стари ли са преди 20 години? Или сградите са били построени по начин, по който не са били подходящо подсилени?“
Тъй като най-добрите и най-умните в Турция са хвърлени в затвора или са отстранени, духът на посредственост е проникнал в управлението на страната. Това казва в коментар за „Вашингтон пост“ Аслъ Айдънташбаш от института „Брукингс“.
„Един от най-изявените турски критици на нашия манталитет на шеметно развитие е Тайфун Кахраман, урбанист, осъден на затвор от правителството за ролята си в градските протести през 2013 г. срещу опита на правителството да превърне градски парк в Истанбул в мол (става дума за „Гези“, а протестът започна срещу опит на този традиционен площад на протестите в града да бъде издигнат ислямски център – бел. ред.). Кахраман беше осъден на 18 години затвор по същото дело, което вкара зад решетките филантропа Осман Кавала. Малко след разгласяването на новината за земетресението той написа в „Туитър“ от затворническата си килия: „Приоритетът е да спасим животи, да отговорим на непосредствените нужди на хората и да организираме нашата солидарност. Искането за отговорност за разрушените обществени сгради, болници, пътища и летища ще дойде след това.“
„Природното бедствие е един от аспектите на случващото се. Разчитането на Турция на икономическия растеж, движен от строителството, връзкарството и желанието да игнорира собствените си строителни стандарти, е другото. Първото беше неизбежно. Второто доведе ли до масови жертви? Най-малкото турският народ ще има пълното право да поиска задълбочено разследване точно на този въпрос“, казва още изследователката.
За Би Би Си д-р Кармен Солана, преподавател по вулканология и комуникация на риска в Университета на Портсмут, казва: „Устойчивата инфраструктура за съжаление е неравномерна в Южна Турция и особено в Сирия, така че спасяването на животи сега зависи най-вече от реакцията. Следващите 24 часа са от решаващо значение за намирането на оцелели. След 48 часа броят на оцелелите намалява значително.“
Това беше регион, в който не е имало силно земетресение повече от 200 години или някакви предупредителни знаци, така че нивото на готовност вероятно е било по-ниско, отколкото за регион, който е свикнал повече да се справя с трусове, коментира още британската медия.
„Някои сгради просто са се свлекли на земята, докато много [много]етажни сгради са се срутили настрани като тесте карти. Това показва, че повечето от сградите нямат съответните характеристики, осигуряващи стабилност по време на земетресение. Тези, чиито стени са се сплескали на земята, вероятно са много стари сгради, построени с относително по-слаби строителни материали. [Много]етажните сгради, които са се срутили като колода карти, вероятно не са били построени с устойчиви на земетресения конструктивни характеристики.“
Д-р Хенри Банг, геолог и експерт по управление на бедствия в Центъра за управление на бедствия на университета в Борнмут (пред „Гардиън“)
„Като гледам някои от снимките на пострадалите сгради, се вижда, че повечето от тях не са проектирани да издържат на много силни земетресения. Ясно е, че много жилищни блокове преживяват т.нар. палачинково срутване. Това се случва, когато стените и подовете не са свързани достатъчно добре и всеки етаж се срутва вертикално надолу върху този отдолу, оставяйки плътна купчина бетонни плочи с почти никакви празнини между тях. Това означава, че шансовете за оцеляване на всеки вътре са много малки.“
Проф. Иън Мейн, професор по сеизмология и физика на скалите в Университета на Единбург (пред „Гардиън“)
„Трябва да има въведени сеизмични кодекси, за да се спре това, но те не се прилагат достатъчно добре. Не е необичайно да видите един блок да стои с малко щети, а този до него – поради неправилна конструкция или използване на лоши материали – напълно сплескан“, обяснява още проф. Мейн.
По ирония на съдбата точно такива критики на турците срещу властите им през 1999 г. вдъхновиха движения „отдолу“ за промяна, от което в крайна сметка избуя Партията на справедливостта и развитието. Когато дойде на власт през 2002 г., тя беше за реформи и тесни връзки с Европейския съюз, а фондове от ЕС помогнаха за изграждане на по-безопасни училища и обществени сгради съгласно стандартите на съюза, припомня Айдънташбаш.
„И все пак, тъй като Ердоган разшири собствената си власт (и така европейската мечта на Турция избледня), интересът на правителството да спазва европейските норми за безопасност ерозира. През 2018 г., близо две десетилетия след огромното земетресение от 1999 г., Турция най-накрая прие дългоочакваното законодателство за земетресенията. Но тези правила са повече нарушавани, отколкото спазвани. Ердоган често описва строителната индустрия като перлата в короната на икономиката – насърчавайки мълчаливата липса на надзор. Големите обществени поръчки в Турция обикновено отиват при едни и същи правителствени приятели. Правете каквито искате изводи от това“, допълва тя в коментара си.
Архитектите и урбанистите в страната отдавна предупреждават, че строителните норми, свързани със сеизмичната активност, не се прилагат достатъчно и са подкопани от спорна амнистия за незаконно строителство – въведена от собственото правителство на Ердоган – която донесе на Турция около 3 милиарда долара приходи, припомня и „Гардиън“.
По време на амнистията турските строителни експерти предупредиха, че ретроспективното лицензиране на незаконни сгради срещу заплащане би имало фатални последици:
„Това ще означава превръщането на нашите градове, особено Истанбул, в гробища и ще доведе до излизане на ковчези от домовете ни. Дали е изцяло без разрешително, или е с повече издигнати етажи от първоначалния план, амнистираха всички сгради. Това е много опасно.“
Джемал Гьокче, председател на Камарата на строителните инженери през 2019 г.
„Това изключително опустошение се увековечава от постоянството в повтарянето на погрешни градоустройствени политики и политически оцветени решения като закона за амнистия за зонирането от 2018 г.“
проф. Пелин Пънар Гиритлиоглу, президент на истанбулския клон на Съюза на камарите на турските инженери и архитекти
Хиляди сгради са разрушени, газопроводи са прекъснати, летища и пристанища пострадаха и спряха работа, магистрали се разцепиха… Но в съседство има хиляди конструкции, които оцеляха почти непокътнати. Защо е така трябва да се задават въпроси и търсят отговори продължително време, тъй като става дума за загуба на човешки живот.
Дори и с модерни строителни законодателни норми, хората ще продължат да правят каквото могат, за да ги заобикалят, докато няма ефективно правоприлагане, предупреждава Самер Багаин, професор по планиране и устойчивост на системите в Училището по архитектура и планиране в Кент. „Има и политическо измерение – колко аспекти на градското развитие са резултат от местни задкулисни пазарлъци.“
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: