Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зверското убийство в Пъдарско: Свидетели говорят за смъртта на Фанка
  • Новини

Зверското убийство в Пъдарско: Свидетели говорят за смъртта на Фанка

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2023
fasnfdgdfgsdfgrgregr.png

32-годишният Александър е с две обвинения – едното е за жестокото убийство, а другото – за притежание на незаконно оръжие и боеприпаси

 

В Окръжния съд в Пловдив продължава на пълни обороти делото срещу 32-годишният Александър, който уби съпругата си Фанка в село Пъдарско. Той е с две обвинения – едното е за жестокото убийство, а другото – за притежание на незаконно оръжие и боеприпаси. Утре сутринта в съдебната зала ще бъдат разпитани свидетели и вещи лица.

 

Александър и Фанка били съпрузи и имали две деца. Те живеели в семейна къща в Пъдарско. По време на съвместното съжителство убиецът често проявявал ревност към съпругата си, ограничавал социалните й контакти, а също така й забранявал да напуска дома им сама и да се среща с други хора. Многократно се карал с жената поради незначителни поводи и упражнявал насилие спрямо нея.

 

През есента на 2021 г. Фанка се изнесла от семейното жилище и отишла да живее при своята сестра в Пловдив, а впоследствие се върнала в Пъдарско в дома на майка си. Александър многократно настоявал тя да се върне при него и децата им, като често я проследявал и заплашвал.

 

На неустановена дата през месец януари или февруари 2022 г. той я причакал пред работното й място в с. Стряма и се опитал да я качи в лек автомобил, за да я върне насилствено в дома им. След като не успял, решил да убие съпругата си, за което предварително се подготвил. Той се снабдил с боен пистолет и боеприпаси за него.

 

На 25 ноември 2022 г., към 5 часа сутринта, жената се придвижвала към спирка, откъдето се качвала на автобус за работата си. Александър знаел маршрута й. Той я причакал зад уличен контейнер. Бил облечен с черни дрехи, ръкавици, а на главата бил сложил черна маска с формата на череп.

 

Когато се приближила, той я хванал за тялото и я прострелял в главата. Фанка починала на място. Александър укрил тялото първоначално край входа на гробищния парк в селото, а след това и в изоставена сграда. Няколко часа по-късно той бил задържан от полицията.

Александър е с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радост за хиляди пенсионери: Вдигат тези пенсии със задна дата
Next: Сашо Диков скочи на Мария Цънцарова, ето как я нарече в ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.