Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зверство: Писъци и смърт пред очите на 4-годишно дете в Свети Влас
  • Новини

Зверство: Писъци и смърт пред очите на 4-годишно дете в Свети Влас

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
eqgtegsdgsdhge.png

Шокираща случка се е разиграла в Свети Влас в четвъртък. Тя е завършила фатално,
а за нея разказва мъж, излязъл на разходка в курорта.

Ето какво разказва Кирил Дубаров във Фейсбук

 

„Днес станах свидетел на покъртителна ситуация! Отидох на разходка с жена ми,
4 годишната ми дъщеря и малкото ни кученце (померанче на има няма 3 месеца).

Пия си бира, радвам се на хубавото време и детето си. Изведнъж чух писък, веднага
скочих като попарен и виждам как питбул е захапал кученцето ми, което дъщеря ми
разхождаше с каишка около шадравана на Свети Влас.

 

Всички пищяха, паника, шутове бъркане в очите, ужас, гадния питбул не пуска и
не пуска, аз детето ли да пазя да не гледа или да се опитвам да отворя устата
на тоя помяр.

 

След 3 минути я пусна, грабнах го към най-близкия ветеринар, на около 100 метра
под шадравана, човека го нямаше, но дойде веднагически, до последно кучето дишаше,
но за жалост умря в ръцете ми.

Та питам, докога ще си разхождате кучетата без намордник, след като знаете, на
какво са способни. Какво да казвам на дъщеря ми, какво?

 

Когато се върнах, питбула и човека ги нямаше, било на някаква баба. Човека се
знае кой е. Добре бабе, защо не си слагаш намордник, а ако беше дете……..!!!!
Не знам как да изкажа гнева си. Благодаря на ветеринаря, дано има повече хора
като него. Бъдете здрави!!!“

 

 

Потребителите в мрежата са възмутени от случката.

 

„Потресен съм ! Нека общинските служби, отговорни за това да се самосезират и
да се вземат незабавни мерки! Съболезнования за загубата Ви!“, пише той.

„Ужас, не оставяй това така“, съветва друг.

“Евтаназия на кучето и отговорност на собственика, съд”, зове трети.

„Кажете кой е човека?!?“, настояват коментиращи.

 

„И това да се случи пред детето ви. Представям си какъв шок е за него, това е
голям стрес за крехката му възраст! Много жалко за кученцето!“, коментира дама.

 

„Същата ситуация! Преди месец разхождах кучето ми (смеска между померан и шпиц)
на центъра на Сл. Бряг. Разхождаме се по алеята нагоре към Св. Влас и докато си
говоря с приятелите ми от нищото дойде пуснат питбул без каишка без нищо.

 

„Захапа ми кучето аз се опитах да я вдигна ,тя се изтърва от каишката и почнаха
да се гонят по цялата алея.

 

Гонейки ги приятеля ми хвърли шише с вода върху питбула
и той се спря, а кучето ми избяга на плажа където я хванах за моя радост единствената
й щета беше, че от едната страна нямаше козина. Собствениците на питбула дойдоха
веднага му сложиха каишката и си тръгнаха моментално“, разказва жена

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имате ли този знак на ръката си? Ще се къпете в пари, ако го притежавате
Next: Стари поверия, които не трябва да подценявате: Никога не засаждайте тези дървета в близост до къщата – носят нещастие и зло

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.