Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златимир Йочев и Марина Цекова ще стават родители за втори път – честито
  • Новини

Златимир Йочев и Марина Цекова ще стават родители за втори път – честито

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
zaltoayooch.jpg

Блага вест обвърза двама от най-любимите водещи на конкурентни медии у нас – Златимир Йочев от бТВ и Марина Цекова от Нова ТВ.

Макар да не афишират публично връзката си, двамата са родители на едно прекрасно момиченце, Тамара, а сега очевидно тя ще си има братче или сестриче, при това съвсем скоро!

Марина Цекова

Благата вест сподели бъдещата майка, водещата на Нова телевизия Марина Цекова.

Тя призна, че е бременна за втори път, а таткото е звездата на сутрешния блок на Би Ти Ви – Златимир Йочев. Цекова разкри в своето предаване, че е криела за радостното събитие, което с Йочев очакват, но вече не може да продължава да го прави.

Златимир Йочев

„Ако бях останала още малко в ефир, щях да родя в студиото“, призна Марина. Цекова не навлезе в подробности кога ще се появи бебето, както и дали дъщеря й Тамара ще има братче или сестричка. Миналия уикенд Марина води за последно „Събуди се“. От днес вече е в лятна отпуска, а след това ще излезе и в майчинство.

Водещата на „Събуди се“ Марина Цекова разкри пред зрителите на предаването щастлива новина. Журналистката на NOVA сподели, че е в очакване на второто си дете, съобщиха колегите ѝ.

„С екипа на „Събуди се“ спестихме една малка подробност. И тя е, че водещата на това предаване от няколко месеца не е сама. Време е да обърна внимание на истински важните неща в живота и да им се посветя, освен на работата си, която много обичам“, каза Марина Цекова.

Тя благодари на зрителите за доверието през последната година.

„Огромни благодарности и към екипа на предаването за всичко, което направиха за мен и за нас през тази една година. Няма да го забравя“, допълни Марина Цекова.

Екипът на „Събуди се“ изненада водещата и с емоционален поздрав от нейната колежка и приятелка Наталия Луценко. Марина Цекова посвети специалната си награда на телевизионните отличия „Свети Влас“, която получи в началото на юни, именно на украинската журналистка, която всеки ден отразява военните действия в родината си.

Наталия Луценко благодари на Марина Цекова не само за вярното и дългогодишно приятелство, но и за безкомпромисния професионализъм и подкрепа.

„Никога не остана безразлична към случващото се и аз съм ти завинаги признателна. Изненадата ни беше огромна, когато посвети телевизионната си награда на мен и на всички украински журналисти. Това ми показа за пореден път, че ти си съпричастна към всичко, което преживяваме в момента и разбираш какво причинява тази война в Украйна. Но сега е време да се погрижиш за себе си и за твоето прекрасно дете, което скоро ще види света. И понеже ни гледа цяла България, искам да кажа, че ти си един от най-добрите професионалисти, които познавам и не се съмнявам, че в първия момент, в който можеш да се върнеш на екран, ти ще го направиш“ – разказа Наталия Луценко.

Ники Василковски, който също бе в студиото, каза, че има поздрав изненада и от целия екип на предаването и пусна видео послание.

„Искаме и ти и вторият водещ да приличате на тези слънчогледи“, каза след това той и ѝ поднесе букет с цветя.

„Простете ми за грешките, знам, че ги е имало, но са били неволни. Благодаря на екипа на предаването за всичко, няма да ви забравя. Всичко хубаво от мен и до нови срещи“, завърши Цекова със сълзи на очи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За такава трагедия няма думи. Цяло българско семейство е убито на място
Next: Шокиращо поевтиняване: Бензинът в Бургас падна под 3 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.