Златимир Йочев слиза от екран.
Новината обяви самият той в ефира на bTV в края на предаването „Тази сутрин“ навръх Коледа.
„Повече няма да се видим“, поде той, поемайки си дълбоко дъх.
„Пожелавам ви светли празници, ще се видим догодина“, заяви той.
Роден е на 3 октомври 1985 г. в Хасково. Учи в Руската гимназия в родния си град. След това завършва журналистика и магистратура по организационно управление в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като журналист и телевизионен водещ в Българската национална телевизия, България Он Еър, BiT.
От 1 март 2021 г. е водещ на сутрешния блок на Би Ти Ви „Тази сутрин“.
Член е на Съюза на българските журналисти от 2015 г., хоноруван преподавател по новини и актуална публицистика в Нов български университет. Три пъти е избиран за водещ на годината в Bulgaria ON AIR, а през 2017 г. е отличен и от Синдиката на българските учители с приза „Журналист на годината“.
През месец декември 2022 г. е отличен с грамота от конкурса „Сърце и слово срещу наркотиците“ в памет на ирландската журналистка Вероника Герин.[1]
Покрай скандала с отстраняването и уволнението на журналистката Мария Цънцарова през последните дни се лансира една опорка, че понеже Би Ти Ви е частно дружество, то нейните собственици могат да правят всичко каквото поискат с програмното съдържание, с журналистите и т.н. Това категорично не е вярно, защото Би Ти Ви не е бакалия, не е бензиностанция, нито магазин за плод и зеленчук, а е една от най- влиятелните медии в България, която освен бизнес цели има и обществена роля да информира публиката по важни актуални въпроси, вкл. такива, свързани с управлението на държавата. Тя е получила лиценз с ангажимента да информира обществото, да гарантира свобода на журналистите от цензура и спазване на етичните стандарти. Телевизията е мощен фактор за формиране на обществени нагласи по значими политически теми и процеси.
Именно поради тази изключrтeлно важна обществена роля на медията, включително и на частните медии, решенията на техните управители за програмното съдържание, за журналистите и водещите на рубриките, особено на коментарните и новинарски предавания, би следвало да подлежат на обществен контрол и да бъдат съобразени с обществения интерес от обективност в представянето на тези процеси. Разбира се, това не са императивни норми, а по-скоро добри практики, към които обаче медиите в Европа се придържат. Това е нещо като етичен стандарт за съобразяване с обществения интерес от това хората да бъдат информирани обективно, за да формират адекватна представа за управленските решения и политическите процеси, върху които биха могли да повлияят чрез механизмите на представителната демокрация. Затова свободата на медията, свободата на журналистите и свободата на словото не са само право да говориш каквото мислиш, да изрязваш мнения и да информираш, а те са в основата на демократичния процес, включително и в основата на свободния и информиран избор на органите за управление. Т.е. правото на разпространяване и получаване на обективна информация е в основата на честните и свободни избори.
От гледна точка на индивидуалното право на журналиста се твърди, че след като той (или в случая – Мария Цънцарова) е подписал трудов договор, в който има клаузи за конфиденциалност/поверителност, това е едва ли не някаква кръвна клетва, стигма, която журналистът при никакви обстоятелства не би могъл да наруши. Забравя се че основно професионално право и задължение на журналистите е да информират обществеността. Това задължение е неотменимо, когато става въпрос за теми от изключителен обществен интерес, каквито са прояви на корупция, цензура и/или друг натиск, включително в обществените и частните медии. В случая с Цънцарова не става въпрос за свалено кулинарно предаване или „Ергенът“, а за сутрешен информационен и коментарен блок. Припомним, че точно тя изобличи политик от ВМРО, когато те управляваха заедно с ГЕРБ, че е направил чудеса, за да не влезе в казармата, точно когато тази партия настояваше нашите деца задължително да отбиват военна служба. Мария Цънцарова изобличи и депутати от „Възраждане“, които ни призоваваха да не се ваксинираме по време на ковид кризата, въпреки че те и семействата им бяха ваксинирани. Изобличаването на двуличието на политици не е журналистическа пристрастност, а отстояване на етични и ценностни позиции. Това журналистът не само може, а е длъжен да прави, за да модерира публичния дебат около тези общочовешки принципи и ценности.
Има няколко решения на ЕСПЧ по казуси, сходни с този на Цънцарова, най-известните от които са Матуш срещу Унгария (MATÚZ v. HUNGARY) и Фуентес Бобо срещу Испания (FUENTES BOBO c. ESPAGNE). И по двете дела става въпрос за отстранени журналисти. В първия случай мотивът е за нарушени клаузи за поверителност в договора на журналиста във връзка с работата в съответната медия, а в другия – за обидни изрази спрямо мениджмънта на телевизията – работодател, публикувани във вестникарска статия. И в двата казуса националният съд отказва да разгледа този баланс между индивидуалното право на журналиста в такава ситуация да уведоми публиката за порочни практики на цензура от ръководството на медията и интересите на работодателя, защитени с клаузите за поверителност.
И в двете дела ЕСПЧ приема, че клаузите за поверителност по принцип са важни и работодателят има право да настоява за известна дискретност относно вътрешните отношения между ръководството на съответната медия и журналистите. Когато обаче тези отношения се израждат в патологични форми като цензура, натиск, или най-общо прояви на корупция, журналистът не само може, но е длъжен да информира обществеността за тях. В тези случаи Съдът в Страсбург поставя на едното блюдо на везната правото на частния работодател да създава в своята медия организация и отношения с журналистите, каквито той прецени, а на другото – професионалния дълг на журналиста да информира публиката, особено по важни въпроси като цензурата и корупцията в медиите.
Именно за това съдът в Страсбург в такива скандални случаи дава приоритет на индивидуалното право на журналиста да изразява мнение и да информира обществеността, както и на свързания с него обществен интерес гражданите да бъдат адекватно информирани пред частния интерес на работодателя да запази в тайна някои не дотам хигиенични „кухненски“ практики.
Добре е българските журналисти да знаят, че тези клаузи за конфиденциалност са преодолими, когато изнесената от тях информация е достоверна и обслужва значими обществени интереси, свързани с предотвратяване на цензура и корупция.
Впрочем, според чл. 11 от българския Закон за радиото и телевизията всяко мнение може да бъде изразявано свободно в медийните услуги, журналистите и творческите работници не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на доставчиците на медийни услуги, а публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.
Това е юридическата ми позиция. Гражданската ми позиция е, че след този случай не бих стъпил в студио на Би Ти Ви, ако казусът с Мария Цънцарова не бъде решен в съответствие с принципите на върховенство на право и свободата на словото. Освен това призовавам всички, които държат на независимата и честна журналистика, и на свободата на българските медии, да покажем какво мислим за ръководството на Би Ти Ви в случая. Лесно е, можем да го направим и с един бутон на дистанционното.