Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите изпопадаха! Рачков взриви ефира: Мария, ако се оженим фамилията ни ще е…
  • Новини

Зрителите изпопадаха! Рачков взриви ефира: Мария, ако се оженим фамилията ни ще е…

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vsdfbsdgbgfbgfnghnhg.png

Димитър Рачков каза най-забавния си лаф в последните няколко години. Водещият на „Капките“ реши да се изгъбарка с певицата Мария.

„Знаеш ли каква ще ни е фамилията, ако се оженим“, попита Рачков чалга дивата.

„Семейство Отварачкови“, добави водещият, а публика, участници и жури се попиляха от смях.

„Мите, това ти е един от най-добрите лафове“, каза пък Геро, предава Марица.

Първи на сцената тази вечер излезе Панайот Панайотов, който влезе в образа на един от най-разпознаваемите музиканти и композитори на филмова музика на Балканите – изключителния талант Горан Брегович. Той изпя хитовата песен „Месечина“, включена в саундтрака към филма „Ъндърграунд“.

„Трябва да бъда по-мек като тембър. В песента се пее за ужаса на войната. Тя е много емблематична за Горан Брегович“, споделя Панайот.

„Предадохте цялото настроение и духа на Горан Брегович“, сподели Фънки.

„Изключителна имитация! Поздравления!“, категорична бе Хилда Казасян.

Бутонът на късмета отреди Елена Атанасова да се преобрази в една от големите звезди на българската поп музика Силвия Кацарова и да изпее вечния й хит „Топъл дъжд“.

‚Тази седмица ми се падна вулкан. В изговарянето на думите има специфични нейни украшения, а присъствието й е помитащо“, споделя актрисата.

„Възхитена и очарована съм от вас!“, сподели своята оценка Силвия Кацарова, която бе сред публиката на „Капките“ тази вечер.

Владимир Зомбори влезе в обувките на провокативната поп дива DARA и се впусна смело в предизвикателството се потопи в истински екшън на високи скорости и силен адреналин с парчето Darbie.

„Ти си невероятен! Успяваш да влизаш в женски образи, да пееш с техния тембър, ти си нещо изключително!“, категорична бе Хилда Казасян.

Попфолк дивата Мария извиси глас на италиански, изпълнявайки световния хит на поп диско бандата Ricchi e Poveri – Sarà perché ti amo.

„Задачата ми е много интересна. Аз ще бъда Анджела, вокала на групата. Тя е като пренавита машинка“, споделя Мария.

„Изпя прекрасно песента, беше хванала и движенията й. Беше страхотна!“, сподели оценката си Веско Маринов.

Ослепителната Джулиана се впусна смело в предизвикателството да се преобрази в Лейди Гага и изпя песента, която една от най-успешните изпълнителки на всички времена сама определя като „най-добрата пресен, която е писала.“

„Страшно трудно е, особено с танците и височините в гласа. В клипа към песента тя е много секси и това ще докарам – за другото се надявам на чудо!“, сподели Джулиана.

Наско бе неузнаваем в образа на Кралицата на попа Мадона, изпълнявайки парчето Like a Prayer от едноименния четвърти албум на певицата, който през 2006-а се нарежда в класацията на Time за 100-те най-велики албума на всички времена.

„Нямам идея, трябва да изтъня гласа си до шепот и не знам доколко ще се получи. Друг проблем са танците. Ще има задъхване, което ще ме затрудни да следвам линията, за да се получи Мадона.“

Секссимволът Иво Аръков разпали страстите на сцената с образа на украинския изпълнител – певец, актьор и драг кралица Верка Сердючка, чиято песен Dancing Lasha Tumbai заема второ място на конкурса „Евровизия“ през 2007 г.

„Това е мъж, който се прави на баба. Езикът, на който се пее също е интересен. Примес от много различни езици. Този персонаж е палава баба с огромна жажда за живот. Хореографията е много интересна и се надявам да се забавляваме!“

Християна вдигна публиката на крака в образа на ромския славей Софи Маринова, изпълнявайки песента „Едерлези“ – чиято версия, дело на Горан Брегович влиза в саундтрака на филма на Емир Костурица „Циганско време“, пише НОВА.

„Има характерно вибрато към края на всяка фраза. Софи има звънък глас и в клипа към песента е много усмихната и лъчезарна. Аз нося кипърската душата, която също е огнена. Ще се постарая да съм огнена като нея.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България плаче! Убитата 20-г. Юлия била истинска красавица, ето и резултатите от аутопсията
Next: Брокер: Апартаментите в София поскъпват с 40-50% след…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.