Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите спират да гледат Опасно изкушение след новия епизод
  • Новини

Зрителите спират да гледат Опасно изкушение след новия епизод

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
cqgqwtasgastas.png

Много зрителите на БТВ са категорични, че вече няма смисъл да гледат Опасно изкушение.

Новите епизоди на турския сериал не са толкова интересни без Чатай.

Отделно липсва поуката. Защо лошият герой продължава да съществува, а добрият вече го няма.

Върлите фенове на „Опасно изкушение“ се питат:

„Защо бе необходимо Чаатай да бъде приключен така?“.

Харизматичният герой е влязъл в сърцата на мнозина от тях и отсъствието му от сериала ги натъжава.

Много се изказаха, че без него се губи чара и драматизма на събитията, които предстои да гледаме.

Много често в такива хубави филми, сценаристите решават, че най харесвания актьор трябва да бъде приключен.

Доан е най-гадния той ще живей. Сега като го няма Чаатай по-интересен стана филма за мен не, но това е мое мнение!

Сериалът не е интересен без него!

Защо Чаатай ще приключва

Не е честно !

 

Много могат да бъдат причините за това решение на сценаристите на сагата.

Така вдигат интереса и любопитството на зрителя, например как Йълдъз – Еда Едже ще го преживее.

Това може да включва нейното възстановяване от скръбта, нейния опит да продължи напред и нейната борба да намери ново щастие.

Промяната на героите, като извадят един и прибавят нови също увеличава интереса. Какви са те, как ще се впишат в събитията, дали Йълдъз най-сетне ще намери своето щастие? Все въпроси, които повдига този обрат за по-нататъшното развитие на „Опасно изкушение“.

Разбира се, не е за пропускане и фактът, че Берк Октай, който изпълнява ролята на Чаатай, да е получил друго предложение за участие в нов проект.

Това ще стане ясно скоро.

 

Има много интересни серии! Нови артисти, завръщане от Америка! Не се чувства отсъствието на Чаатай. Интригите продължават.

Така запознати подсказаха малко от това, което предстои в току що стартиралия у нас сезон шест.

Сложните взаимоотношения между героите продължават. В центъра на събитията разбира се са Йълдъз и Ендер и всичко се върти около тях.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко
Next: Сега ще ви кажа какво се случи после с момичето, което Тити Папазов острига и осмя при Тото, обяви приятелка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.