Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван откри бележка на арабски в леглото на детето си и изтръпна от ужас
  • Новини

Иван откри бележка на арабски в леглото на детето си и изтръпна от ужас

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
beqwgqgqgss.png

Всеки родител иска само най-доброто за детето си. Мнозина обаче не могат да го подсигурят.

Именно в такава ситуация изпаднал и Иван.

Преди време той и жена му се сдобили с първата си рожба. Тъй като нямали много пари решили да купят креватче за момчето им от сайт за вече употребявани вещи.

Легълцето за малкия пристигнало. Изглеждало супер – било запазено и имало хубав матрак.

Бебокът преспал в него една нощ, а на следващия ден Иван тръгнал да сменя отново чаршафите му. Но щом повдигнал матрака намерил сгъната бележка под него, която явно била оставена от предишните собственици.

„Ужасих се! Отворих бележката, а вътре пишеше нещо на арабски език. Не го разбирам, затова моля ви спешно ми помогнете! Какво да правя? Да го изхвърля ли?“, с този апел се обърна към потребителите в социалната мрежа.

Отговорът на един мъж шокира всички.

„Това е талисман, написан на арабски. В никакъв случай не го изхвърляйте! Той носи само добро! Написан е от предишните собственици с цел бебето им да е спокойно, да не плаче и да расте здраво и щастливо.

Но за нищо на света не го изхвърляйте, защото ако се отървете от него може да си навлечете проблеми“, споделя мъжът, разчел бележката.

Той сподели и история от личния му живот, която е преобърнала целия му свят.

„В ранна детска възраст се преместихме в стара двуетажна къща. В коридора точно зад закачалката имаше същия лист хартия. Мама не го хареса и реши да го изхвърли в кофата на двора. Веднага след това обаче почнаха да се случват куп неприятности у дома.

Няколко дни след това мама реши да прерови кофата за боклук и да върне листа с арабско заклинание у дома. Сложи я на същото място и нещата у дома се нормализираха, че и дори потръгнаха в неочаквано добри насоки“, разгазва мъжът, превел бележката на притеснения баща.

В крайна сметка Иван и жена му решили да запазят бележката под леглото на бебето.

„Малкият бе най-спокойното бебе на света. Порасна здрав и е много щастлив и енергичен.

Трябва да призная, че два дни след като купихме креватчето с арабското заклинание в него аз си намерих много добра и високо платена работа. У дома всичко потръгна!

Сега сме по-щастливи от всякога! Безкрайно благодарен съм на хората, написали тази арабска бележка“, разказва сега Иван.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока шега на Съдбата: Чаровната усмивка на това бебе се оказа симптом на нелечима болест
Next: Странно явление се наблюдава в части от Черноморието ни

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.