Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иво Сиромахов потресен от цената на яйцата във Великобритания, ето какво направи веднага
  • Новини

Иво Сиромахов потресен от цената на яйцата във Великобритания, ето какво направи веднага

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
qiaciaskdasodkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Снимка, на която се вижда цената на яйцата във Великобритания, привлече вниманието на хиляди българи, съобщава Sofia24.bg. 

„В богатата Великобритания 15 яйца струват 1,79 паунда или 3,93 лева. Едно яйце струва там 26 стотинки. У нас 10 яйца вървят 6-7 лева, а едно яйце 60-70 стотинки„, пише авторът на снимката.

Дори писателят и сценарист Иво Сиромахов има какво да каже по въпроса, ето какво написа той под кадъра:

„Аз яйца само от Лондон купувам. Даже днеска звънях на Чарлз да ми запази една кора за Великден„.

Снимката се радва на огромен интерес от страна на нашенци. Към този момент под нея има стотици коментари, споделя се в социалната мрежа Фейсбук и събира хиляди реакции.

Още за цените на храните:

Ако има спекула, то тя не идва от производителите, коментира Даниел Божанков

Яйцата по магазините са по-скъпи от всякога.

Проверка на Про Нюз Добрич в хипермаркетите в Добрич показа, цената за брой яйце е между 47 и 70 стотинки, в зависимост от производителя. В сравнение с преди една година, продуктът е двойно поскъпнал. Цената на био производството е още по-нагоре – едно био яйце може да се купи за 1.00-1.17 лв.

Според ценовия анализ на основните хранителни продукти на Министерството на земеделието за периода 4 – 11 януари, в Добрич средната цена на едро за размер М е била 40 ст. за брой, средната цена за същия размер в големите търговски вериги е 50 ст., а за размер L – 54 ст. От медията са потърсили управителя на „Яйца и птици Зора“ в с. Дончево Иван Иванов, който е бил лаконичен и е заявил, че те продават яйцата по около 30 ст. за брой, а какво правят хипермаркетите е друг въпрос. Цената на продукта на голямата добричка ферма, засечена в магазин от голяма верига, стигна 72 ст.

От медията са потърсили за коментар председателя на Асоциацията на промишленото птицевъдство у нас Даниел Божанков. Според него ако има спекула, то тя не идва от производителите.

Г-н Божанков, има ли според Вас спекула при цената на яйцата, при положение че те достигнаха рекордни стойности?

Определено има нещо, което не е наред, защото виждаме, че до крайния потребител стигат яйца по 50 ст., а на друго място са 72 ст. Ако има някаква спекула, тя трябва да се докаже, но при всички случаи тя не е при производителя. Комисарят по земеделието Януш Войчеховски каза в прав текст, че България и Румъния са държавите, които не могат да компенсират покачването на цените на суровините от 2020 г. насам и работят на загуба. Т.е. ако има спекуланти по веригата, то това не са производителите. Ние разчитаме на големи обороти и също като потребителя нямаме интерес цената да е висока. А в момента се получава обратното – висока цена и потребителите се отказват от продукта, като предпочитат да си купят нещо друго, вместо яйца. И това е във вреда на производителите. Общо-взето, във всичко, което се случва, сме потърпевши ние.

Как се отразява на цените на яйцата поскъпването на суровините?

Суровините, които ползваме, са изключително скъпи. Фуражите образуват 70% от нашата себестойност, а цената им от 2020 г. насам се е повишила със 100% – от 600 на 1200 лв./т. Има 70% увеличение на всички други разходи – например енергоносители, ветеринарномедицински препарати. Към това добавяме понякога дългата верига от производителя до крайния потребител – през малък търговец, по-голям търговец, борса, търговска верига. Има разбира се случаи, когато производителят продава директно на веригата – това е най-добрият случай, тъй като се скъсява и времето за доставка и яйцата са по-пресни и качествени. Защото по принцип най-полезното яйце е когато се консумира до 9 дни. Това обаче се случва трудно и ние апелираме колегите да започнат да се обединяват. В Асоциацията вече сме започнали този процес. Фирмите трябва да се обединяват, да намалят разходите за себестойност, да скъсят веригата.

Каква е себестойността на едно яйце?

Себестойността на едно яйце във фермата е около 30 стотинки, горе-долу. Различно е. Някои производители хранят кокошките с готов фураж, други със собствен, който сами си правят, трети гледат подово кокошки, където разходите са по-големи. Зависи и от опаковките. Това формира себестойността и точно не може да се каже колко е. Но себестойността е близка до цената, на която продаваме – с 1-2 стотинки е по-висока, тъй като не разчитаме по голям марж за печалба.

Защо в чужбина яйцата са по-евтини в магазините?

Ако сравняваме цената на едро на яйцата в ЕС и Великобритания, ще видим, че тя в България не е нито най-високата, нита най-ниската. По-ниска е от много от другите държави. Но докато стигне до потребителя тя набъбва и се вижда този резултат – 72 ст. за брой. Има много причини. Другите държави си подпомагат по различни начини производителите на храни. В Полша например има двойно по-голямо субсидиране. Когато имаше проблеми по време на Ковид пандемията, производителите на пилешко и яйца в България не бяха подпомогнати, докато другаде имаше сериозна подкрепа. В други държави подпомогнаха фермерите с много по-големи бюджети и миналата година, във връзка с войната в Украйна. Диференцираната ставка на ДДС за храните също играе роля – в Полша тя е 3%, в Германия – 8%, в други държави – 9%. С такова подпомагане те могат да си позволят да продават по-евтино. Асоциацията ни е поставяла въпроса за намаляване на ДДС на храните пред всеки кабинет напоследък, тъй като това е най-бързият и ефективен начин да се намали инфлацията и цените на щанда, както и да се помогне на производителите.

Колко са птицефермите в страната?

По-малко от 300 птицеферми са останали. Това е тенденция от години насам, производителите не издържат и се отказват. Повечето сега са малки и микро предприятия, но пък започна окрупняване, защото малките ферми не могат да издържат на кризисни моменти и предизвикателствата на пазара. Това са семейни ферми, които нямат мениджърски екипи, които да им движат продажбите, поръчките на суровини. Затова себестойността на малките е по-висока, отколкото на големите дружества.

Каква е прогнозата ви за цената на яйцата?

Цената на едно яйце няма да се задържи така висока. Служебният кабинет обяви преди дни, че започват проверки по веригата до крайния потребител на хранителни стоки и ние се надяваме тези проверки да дадат резултат. И да се получат реалните цени за клиентите, за да се възстанови доверието му в производителите. Цената на яйцата ще започне да се нормализира. При пилешкото месо има друго – в момента продажната цена е под себестойност, заради големия внос от Полша и това се оказва сериозен проблем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Звездите ще изсипят дъжд от пари върху ПЕТ зодии през март – сбъдват се най-смелите им желания
Next: Рачков се оказа голям човек: Реакцията му за Веско Маринов удиви зрителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.