Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва голяма промяна с пенсиите и помощите от 31 март
  • Новини

Идва голяма промяна с пенсиите и помощите от 31 март

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvfdslkbgfbkgfbkgfb.png

Да отпадне необходимостта от представяне на удостоверение за наследници, когато трябва да получим помощи и пенсия на починал, предвиждат промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, качени за обществено обсъждане, пише pariteni.bg.

От 31 март 2024 г. влиза в сила промяна в Закона за електронното управление, съгласно която отпада възможността административните органи да изискват от лицата представянето на удостоверителни документи за доказване на факти и обстоятелства, които са налични в регистри и могат да бъдат набавени по служебен път.

В тази връзка се предлагат промени в наредбата, според които при подаване на заявление-декларация за изплащане на неполучено парично обезщетение и/или помощ от наследници на починал човек, отпада изискването за представяне на удостоверение за наследници. В този случай само административният орган – съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се задължава служебно да набави необходимата информация относно наследодателя и кръга на неговите наследници.

С промени в Кодекса за социално осигуряване пък се променя наименованието на обезщетението за отглеждане на малко дете, като думите „малко дете“ са заменени с „дете до 2-годишна възраст“.

С друга промяна се регламентира ново право на бащата (осиновителя) на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Този вид обезщетение не е сред изрично в наредбата, затова в нея ще включено паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), чието изплащане и към настоящия момент е възможно да бъде поискано от наследниците на починало правоимащо лице.

С други промени този път в Наредбата за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя също отпада нуждата от представяне на редица документи. Те следва да се събират по служебен ред в рамките на административните производства, посочват от социалното министерство, което ги внася за обществено обсъждане.

Премахва се изискването към констативния протокол за извършена проверка от контролните органи на НОИ да се прилага копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Отпада и   изискването към заявлението – декларация, което подава работникът към ТП на НОИ за изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя, да се прилага справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, както и подаваните възражения до работодателя за определените суми в справката.

Ако служителят е починал, наследниците му пък няма нужда да представят  удостоверение за наследници. НОИ ще трябва да изисква служебно представянето на съответния документ от общината (кметството), тя пък трябва да го  изпрати в 14-дневен срок.

В заявлението-декларация вече няма да пише обръщението „Моля“, а  то се заменя със „Заявявам желанието си“ да бъде отпуснато гарантирано вземане. Премахва се и изискването за представяне от правоимащото лице на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

Предлага се промените и по двете наредби да влязат в сила от 31 март 2024 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Единcтвeнaтa зoдия, кoятo нямa cтpaх oт нищo и нe cпиpa пpeд никoй
Next: Как се режат розите – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.