Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известна блогърка е намушкана 30 пъти от мъжа си
  • Новини

Известна блогърка е намушкана 30 пъти от мъжа си

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
bgfdhfgherrwerwe.png

Нови и сякаш все по-потресаващи убийства на жени разтърсиха Турция през последните дни на фона на разминаващи се данни за броя на жертвите в статистиките на официалните власти и неправителствените организации.

В Истанбул ютюбърката Мерве Везироглу Йълдъръм е била намушкана с нож на над 30 места от съпруга си след спор вкъщи. В разгара на караницата мъжът взел нож за плодове, с който нанесъл 32 порезни рани на съпругата си. Жената, архитект по образование, е била настанена в болница, където лекарите са успели да я върнат към живота. Вярна на привързаността си към социалните мрежи, няколко дни по-късно тя качи снимка на ръката си с множество хирургически шевове.

“Вашите молитви и любов достигнаха до мен. Много ви благодаря. По чудо оцелях, ще ми трябва време, за да бъда като преди”, написа жената и изказа благодарност на лекарите, които са я спасили. “Има много неща, които искам да ви разкажа, нека малко се възстановя”, допълва тя в поста.

Мерве Везироглу има 118 хиляди последователи в Ютюб и 18 хиляди в Инстаграм.

Поредното име в черната статистика е това на 26-годишна туркиня от Анталия, която не успя да се скрие от съпруга си, с когото е била в развод, докато той я е преследвал с нож. Сюмеййе Явлак беше убита от 32-годишния Мехмет Явлак, баща на единственото ѝ дете. Мъжът дошъл в супермаркета, където жената работела, и започнал да я гони с нож. Тя потърсила спасение в склада, но съпругът ѝ разбил вратата и я наръгал многократно в областта на сърцето, след което избягал.

Подобни случаи не са нещо необичайно по страниците на турските вестници. Само през последните няколко дни разтърсващи разкази за убийства дойдоха и от други места в страната.

В град Нигде, Централен Анадол, 43-годишната майка на 5 деца Нукет Гезерекая беше застреляна вчера от съпруга си с пистолет по време на семеен спор. Няколко дни по-рано мъж на 26 години уби 23-годишна жена в Текирдаг, като я удуши с електрически кабел едва на третата им среща. Двамата се запознали преди месец и половина. По собствените му показания поводът за убийството е бил, че жената му признала, че не го обича и казала, че иска да се разделят.

Експерти смятат, че сексистките социални норми в страната са сред водещите фактори за ширещото се явление. В едно доминирано от мъже общество е широко разпространена идеята, че жените са по-нисши от мъжете и че мъжете имат право да се месят в живота на жените, писа наскоро изданието “Акдениз телграф”.

Патриархалната семейна структура, която не се основава на равенството между партньорите, също увеличава риска. За убийствата на жени допринасят и социално-икономическите фактори – така например жените с ниско образование има по-голяма вероятност да станат жертва и убийствата са по-често срещани в региони с високи нива на безработица, посочва още “Акдениз телграф”.

Същевременно обаче Турският статистически институт (TюркСтат) и неправителствената организация “Ще спрем убийствата на жени” представят различни данни за броя на убитите, съобщи в. “Джумхурийет”.

Според официалната статистика през 2022 г. са били убити 137 жени, докато платформата за защита на правата на жените убитите туркини са 334. Тюркстат съобщи за 184 жертви през 2021 г. и за 167 през 2020 г. В същото време “Ще спрем убийствата на жени” твърди, че през 2021 г. са били убити 280 жени, а през 2020 г. – 300.

Адвокатката Шенал Саръхан, ръководителка на платформата, обясни разминаването пред опозиционното издание “Джумхурийет” с “практиките на ТюркСтат”.

“За съжаление, както и в общите си практики, Турският статистически институт не действа достатъчно открито”, каза тя.

С мнението ѝ е съгласна и адвокатката Шукран Ероглу, която също смята, че данните на ТюркСтат са нереални.

“Както знаете, и данните за инфлацията не отразяват реалността. Данните на ТюркСтат не отразяват истината. Освен това тези числа (данните на статистическия институт за убийствата, бел.ред.) са бройките, които са отразени в съда и предадени като съдебни дела”, обясни тя пред вестника.

Скоро обаче е възможно платформата “Ще спрем убийствата на жени” да спре да проследява този социален феномен. Следващия месец пред съд в Истанбул ще продължи делото за закриването ѝ, заведено заради “дейности, противоречащи на закона и морала”. Новото заседание е насрочено на 13 септември, съобщи електронното издание “Дувар”.

Поддръжници на платформата, една от основните и най-активни асоциации за защита на правата на жените в Турция, основана през 2010 г., смятат, че делото е част от политически процес.

Съдебният процес срещу групата бе провокиран от жалби на лица, които обвиняват членовете на асоциацията в “разрушаване на семейството под претекст, че защитават правата на жените” и дори в “обида към президента” за това, че са публикували доклади за убийствата на жени или са отправяли призиви към политиците да предприемат действия срещу безнаказаността на извършителите на насилие, основано на пола.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имаше съмнителни ходове като в компютърна симулация на Горячкина, обяви Нургюл Салимова
Next: Страховит екшън в София, на мястото почерня от полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.