Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънземни се заселили край къщата на Маргарита Хранова
  • Новини

Извънземни се заселили край къщата на Маргарита Хранова

Иван Димитров Пешев май 1, 2022
hnranrnanra.jpg

Извънземни емигрирали преди 5000 г. в чукарите край село Гърло до Брезник, Пернишко, твърдят уфолози. В Брезник къща има и звездата на българската естрада Маргарита Хранова, която вярва в съществуването на НЛО, но не ги е виждала лично.

Родната археоложка Димитрина Митова-Джонова, която приживе е направила най-подробните проучвания на местността, пък изказва теорията, че кладенецът е дело на древни шумери, които три хиляди години преди Христа се преселват (по собствено желание или са били принудени) на запад от Месопотамия и попадат по нашите земи, както и на остров Сиракуза.

За италианския остров има исторически сведения, че това преселение наистина се е случило с месопотамския народ, известен като нураги. Това е народът на един от трите главни шумерски богове – Енки.

Той е бог на мъдростта, магията, покровител на занаятите, скотовъдците и др. Бог на дъжда, водата и плодородието. Това е богът, създал хората. Според уфолози обаче Енки се свързва с извънземните. Преди половин век Ерих фон Деникен изказва теорията, че в древността НЛО са посещавали Земята.

В Месопотамия те са помогнали за създаване на цивилизацията (дори се смята, че може направо да са направили от маймуната човек). Та Енки е този създател, казва Фон Деникен. В Шумер е почитан по различни начини, най-вече са строели мегалитни кладенци, където са му поднасяни дарове и са извършвали богослужебни ритуали.

Единственият такъв кладенец извън Шумер е в село Гърло.
В брезнишкото село градежът на кладенеца наистина е впечатляващ и е като огромен древен храм. Димитрина Митова-Джонова смята, че това е най-древният градеж по нашите земи. Там има най-различни странни неща, които съвременната наука не може да обясни, което пък дава множество поводи на уфолозите да изграждат свои теории.

Има две ниши, за които се смята, че са били част от древна обсерватория и през тях са наблюдавани звездите и Луната. На един камък пък има странен символ, който е като звездната карта на съзвездие Орион. В родната космогония това екваториално съзвездие е известно още като Рало или Ралица. Любопитно е, че в множество древни митове на различни народи по света се твърди, че оттам са дошли боговете, които създали хората на Земята.

В наши дни кладенецът в Гърло е силно занемарен, макар и да е паметник на културата. След смъртта на Димитрина Митова-Джонова на практика проучванията в него са спрели.

Но мистерията на древното съоръжение тепърва предстои да бъде открита. Както предстои да се изясняват и връзките между древните цивилизации, които досега ни изглеждаха доста по-малки и схематични. Както казват старите – всеки си мисли, че светът започва от него, но след време осъзнава, че той е много по-древен и хора са живели на тази земя от незапомнени времена.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев иска да бутне Кирил Петков и да стане премиер?
Next: Катя и Здравко от Ритон с голяма новина!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.