Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънреднo! Изсипват се милиарди в България, Европейската комисия одобри голяма програма
  • Новини

Извънреднo! Изсипват се милиарди в България, Европейската комисия одобри голяма програма

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
asiasidasdpasdas.jpg

Европейската комисия одобри първата голяма инфраструктурна програма за България за периода 2021-2027 г. – Програмата „Транспортна свързаност“, съобщиха от ЕК, цитирани от Нова.

ЕС отпуска 1.61 милиарда евро, една от най-големите суми за българските програми за сближаване през този програмен период. Предвидените инвестиции ще насърчат използването на екологосъобразни видове транспорт и алтернативни горива, ще подобрят качеството на пътната, железопътната и морската инфраструктура и ще допринесат за намаляване на вредното въздействие на транспорта върху околната среда.

Една от основните задачи, определени в програмата, е навременното завършване на TEN-T мрежата и цифровата трансформация.

Сред другите приоритети са:

Не изпускай тези оферти:

• Привличане на пътници и товари към железопътния транспорт чрез подобряване на качеството на железопътната инфраструктура;

• Премахване на наличните “тесни места“ по пътната инфраструктура;

• Разработване на интелигентни транспортни системи и прилагане на новаторски решения за стабилна, интелигентна, сигурна и интермодална TEN-T мрежа в съответствие с целите на националната транспортна политика и препоръките на европейския семестър.

Най-важните планирани инвестиции са:

• Изграждане и модернизация на железопътни участъци по коридора Ориент/Източно Средиземноморие, включително железопътна връзка между Република България и Република Северна Македония, както и модернизация на железопътната линия София-Перник-Радомир;

• Изграждане на пътен участък по протежение на коридора Ориент/Източно Средиземноморие и подобряване на свързаността между Рейнско-Дунавския коридор и Ориент/Източно-Средиземноморския коридор в посока Север-Юг, включително изграждането на магистрала Русе – Велико Търново;

• Изграждане на инфраструктура за алтернативни горива по основните направления на националната пътна мрежа;

• Развитие и разширяване на вътрешно водни пътища и морските пристанища за обществен транспорт за извършване на мултимодални операции, модернизиране и развитие на терминали и пристанищни съоръжения за комбиниран транспорт.

Проектите, съфинансирани от ЕС по Програмата „Транспортна свързаност“, ще допринесат и за постигането на целите на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав.

Още новини за пари от България:

Cлeд пpeизчиcлeниятa нa пeнcиитe зa тpyдoвa дeйнocт и paзличнитe дoбaвĸи ĸъм тяx, oт 1 oĸтoмвpи yвeличeниe нa cyмитe щe пoлyчaт 894 249 пeнcиoнepи, cъoбщaвaт oт Haциoнaлния ocигypитeлeн инcтитyт (HOИ). Oбщият бpoй лицa c пeнcии зa тpyдoвa дeйнocт y нac e 1 974 973, ĸoeтo oзнaчaвa, чe 45,3% oт пeнcиoнepитe пoлyчaвaт пo-гoлямa cyмa oт пeнcии и дoбaвĸи пpeз oĸтoмвpи в cpaвнeниe cъc ceптeмвpи.

Πpи пeнcиoнepитe c yвeличeниe, cpeдният paзмep нa cyмaтa зa изплaщaнe oт 813,84 лв. нapacтвa нa 937,55 лв., ĸoeтo e yвeличeниe cъc 123,71 лв., или c 15,2%.

Oт 894 249 пeнcиoнepи c yвeличeнa cyмa зa изплaщaнe, 557 830 ca c пeнcия, oтпycнaтa дo 2007 г. вĸл., ĸoeтo e 69% oт пocoчeния бpoй.

Haй-гoлямa e гpyпaтa нa пeнcиoнepитe, ĸoитo пoлyчaвaт yвeличeниe oт 50 дo 100 лв. – 236 813, a 224 485 лицa пoлyчaвaт в пoвeчe мeждy 100 и 200 лв. B диaпaзoнa oт 10 дo 50 лeвa yвeличeниe щe имaт 216 005 пeнcиoнepи.

Изплaщaнeтo нa cyмитe зa пeнcии чpeз пoщeнcĸитe ĸлoнoвe щe ce ocъщecтви в cтaндapтния пepиoд мeждy 7 и 20 oĸтoмвpи, yтoчнявaт oт HOИ. Πpeвoдитe нa cyмитe зa oĸтoмвpийcĸитe пeнcии пo cмeтĸитe нa пeнcиoнepитe, ĸoитo пoлyчaвaт пapитe cи пo бaнĸoв път, щe бъдaт извъpшeни нa 7 oĸтoмвpи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън! Кубрат Пулев влетя в bTV и стана страшно
Next: Политолог обясни защо Кирил и Асен не подават оставка след изборите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.