Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна вест за убития в шахтата в София Крис и килърът му
  • Новини

Извънредна вест за убития в шахтата в София Крис и килърът му

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
hgfhfghretret.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес от Софийската градска прокуратура дадоха подробна информация за случая с убийството на Кристиян Пеев.

Първоначално досъдебното производство за убийството на 41-годишния мъж, чието тяло беше открито в шахта в София, е било образувано на 11 август за отвличане, разкриха на брифинг от Софийска градска прокуратура.

Разпитан е близък на убития мъж, който заявил, че от 8 август вечерта няма контакт с Пеев и се притеснявал. “Извършени са огледи и разпити. Всички доказателства на 11 и 12 са докладвани на 13 август на дежурен прокурор.

От събраните доказателства става ясно, че извършител на убийство е лице с фамилия Вълчинов. Става дума за убийство по особено жесток начин. Наказанието, което се предвижда за това деяние е от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Преценено е, че единствената адекватна мярка е Веско Вълчинов да бъде задържан до 72 часа”, обясни на брифинг заместник-градският прокурор Христо Кръстев.

Заместник-градският прокурор Иво Илиев даде повече подробности относно второто задържано лице, свързано с убийството. Става дума за лице, което има връзка с извършеното тежко престъпление и е подпомогнало извършителя да заличи следите от убийството.

Той не е съучастник, защото не е участвал в умъртвяването на жертвата, както и няма доказателства да се е споразумял предварително с извършителя, разкриха от прокуратурата.

Помагачът е разбрал за убийството след неговото извършване и като приятел на извършителя решил да му помогне да заличат следите като изчистят местопроизшествието, изнесат трупните останки и други веществени доказателства.

Вторият задържан е привлечен като обвиняем за това, че е спомогнал извършителя да избегне наказателна отговорност. За това той може да получи присъда до 5 години затвор. Ще му бъде искана мярка „задържане под стража“, предаде „Банкер“.

Жертвата и извършителят са били в приятелски отношения. Според разследващите извършителят е бил длъжник към убития и най-вероятно това е основният мотив за извършеното убийство. Според прокуратурата, извършителят Вълчинов притежава всички характеристики на социопат и психопат – нарцисизъм, агресия, отмъстителност. Той дал много разнопосочни сведения, за да възпрепятства разследването. Всички негови твърдения са проверени и не отговарят на истината.

По данни на полицията, жертвата и извършителят са имали бизнес план за търговия с криптовалута.

„Задълженията са по друг повод, а идеята за бизнес с криптовалута е бъдещо действие, за което убиецът е трябвало да се издължи на убития, когато започне тяхното бизнес начинание“, каза Николов. По данни на полицията сумата, която Вълчинов е дължал на жертвата, е около 2000 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Индийски пророк предупреждава за събитие, което ще шокира целия свят и вече нищо няма да бъде същото
Next: Проф. Рачев разкри каква невиждана аномалия се случва с времето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.