Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България
  • Новини

Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
fdsgsdlhldfglfghrhgfh.png

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента Закона за ратифициране на Споразумението, с което България предоставя безвъзмездно на Украйна бронирана транспортна техника. В мотивите към ветото е отбелязано, че народните представители не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарението, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят дали предоставяната техника е с отпаднала необходимост.

Според държавния глава, предоставяната на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва именно при охраната на българската граница и за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, включително в трудно достъпни зони.

 

„Воден съм от убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет. Пресни са примерите от наводненията в Карлово и Царево, когато Министерството на вътрешните работи отново разчиташе на способностите на Българската армия, за да изпълни своевременно и ефективно законово установената си мисия.

Случаите, когато службите за защита на населението ще се сблъскват с подобни предизвикателства ще зачестяват и това налага укрепването, а не отслабването им“ е позицията на държавния глава.

Вижте цялата позиция на държавния глава:

М О Т И В И

ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА УКРАЙНА ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БРОНИРАНА ТРАНСПОРТНА ТЕХНИКА, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 8 АВГУСТ 2023 Г. И В КИЕВ НА 13 НОЕМВРИ 2023 Г.

Уважаеми народни представители,

Със Закона за Ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, подписано в София на 8 август 2023 г. и в Киев на 13 ноември 2023 г., България се лишава от военна техника с наличното към нея въоръжение и резервни части. Като държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България съм длъжен да обърна внимание за възможните негативни последици от това решение и да предоставя възможност за ново обсъждане.

Видно от мотивите, придружаващи закона, както и от предшестващото го Решение на Народното събрание от 21.07.2023 г. за допълнително предоставяне на военно-техническа подкрепа за Украйна, техниката, която България се задължава безвъзмездно да отдаде следва да е „с отпаднала необходимост за нуждите на Министерството на вътрешните работи“. Считам, че това обстоятелство не е достатъчно добре обследвано от народните представители.

От дискусиите при приемането на законопроекта в Народното събрание е видно, че голяма част от тях не са били запознати с конкретния списък на предоставяната техника към момента на гласуването, което ги поставя в невъзможност да преценят дали тя действително е с отпаднала необходимост. Във водещата парламентарна комисия по отбрана само един неин член е взел участие в обсъждането, а от дебатите в пленарната зала става ясно, че едва няколко народни представители са се запознали с Приложение № 1 към Споразумението. Провеждането на двете гласувания в рамките на един ден допълнително ограничи възможността на депутатите да се информират за точните параметри на Споразумението, преди да го ратифицират.

Така не са взети предвид военновременните задачи, вменени на Министерството на вътрешните работи. Тяхното изпълнение е поставено под въпрос без наличието на бронирана техника, а с такава, след изпълнение на споразумението, министерството няма да разполага. Лишаването на Министерството на вътрешните работи от способности не е съпътствано с каквито и да било постъпки за придобиване на нова бронирана техника. Не е известно дали такова е планирано и за кога. В проекта на Закон за държавния бюджет за 2024 г. не са предвидени средства за придобиване на необходимото за изпълнение на военновременните задачи на МВР оборудване.

Още повече, че и в момента Главна дирекция „Гранична полиция“ не разполага с достатъчно количество от нужната й високопроходима техника. Понастоящем този дефицит се компенсира с транспортна техника от Българската армия.

Предоставяната с това Споразумение на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва при защитата на българската граница – въпрос от съществена важност, както за вътрешната сигурност, така и за изпълнението на външнополитическия приоритет на страната за пълноправното присъединяване на България към Шенгенското пространство. Такава техника е особено необходима на фона на лошото състояние на прилежащите към възпиращото съоръжение пътища, които са истинско изпитание за разполагаемата в момента техника.

Важно е да се отбележи, че предоставяната техника е особено подходяща за ползване във високопланинските погранични райони и при тежки зимни условия. Това е особено необходимо за изпълнението на мисията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, призвана да оказва помощ на населението при бедствия и аварии, вкл. в трудно достъпни зони.

Пресни са примерите от наводненията в Карлово и Царево, когато Министерството на вътрешните работи отново разчиташе на способностите на Българската армия, за да изпълни своевременно и ефективно законово установената си мисия. Климатичните промени предполагат, че случаите, когато службите за защита на населението ще се сблъскват с подобни предизвикателства ще зачестяват, което налага укрепването, а не отслабването им.

Уважаеми народни представители,

Предвид изложените мотиви и убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет, упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане Закона за Ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, подписано в София на 8 август 2023 г. и в Киев на 13 ноември 2023 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От преди малко: Силно земетресение разлюля Турция, усетено е и у нас
Next: За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.