Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България
  • Новини

Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
fdsgsdlhldfglfghrhgfh.png

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента Закона за ратифициране на Споразумението, с което България предоставя безвъзмездно на Украйна бронирана транспортна техника. В мотивите към ветото е отбелязано, че народните представители не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарението, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят дали предоставяната техника е с отпаднала необходимост.

Според държавния глава, предоставяната на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва именно при охраната на българската граница и за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, включително в трудно достъпни зони.

 

„Воден съм от убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет. Пресни са примерите от наводненията в Карлово и Царево, когато Министерството на вътрешните работи отново разчиташе на способностите на Българската армия, за да изпълни своевременно и ефективно законово установената си мисия.

Случаите, когато службите за защита на населението ще се сблъскват с подобни предизвикателства ще зачестяват и това налага укрепването, а не отслабването им“ е позицията на държавния глава.

Вижте цялата позиция на държавния глава:

М О Т И В И

ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА УКРАЙНА ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БРОНИРАНА ТРАНСПОРТНА ТЕХНИКА, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 8 АВГУСТ 2023 Г. И В КИЕВ НА 13 НОЕМВРИ 2023 Г.

Уважаеми народни представители,

Със Закона за Ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, подписано в София на 8 август 2023 г. и в Киев на 13 ноември 2023 г., България се лишава от военна техника с наличното към нея въоръжение и резервни части. Като държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България съм длъжен да обърна внимание за възможните негативни последици от това решение и да предоставя възможност за ново обсъждане.

Видно от мотивите, придружаващи закона, както и от предшестващото го Решение на Народното събрание от 21.07.2023 г. за допълнително предоставяне на военно-техническа подкрепа за Украйна, техниката, която България се задължава безвъзмездно да отдаде следва да е „с отпаднала необходимост за нуждите на Министерството на вътрешните работи“. Считам, че това обстоятелство не е достатъчно добре обследвано от народните представители.

От дискусиите при приемането на законопроекта в Народното събрание е видно, че голяма част от тях не са били запознати с конкретния списък на предоставяната техника към момента на гласуването, което ги поставя в невъзможност да преценят дали тя действително е с отпаднала необходимост. Във водещата парламентарна комисия по отбрана само един неин член е взел участие в обсъждането, а от дебатите в пленарната зала става ясно, че едва няколко народни представители са се запознали с Приложение № 1 към Споразумението. Провеждането на двете гласувания в рамките на един ден допълнително ограничи възможността на депутатите да се информират за точните параметри на Споразумението, преди да го ратифицират.

Така не са взети предвид военновременните задачи, вменени на Министерството на вътрешните работи. Тяхното изпълнение е поставено под въпрос без наличието на бронирана техника, а с такава, след изпълнение на споразумението, министерството няма да разполага. Лишаването на Министерството на вътрешните работи от способности не е съпътствано с каквито и да било постъпки за придобиване на нова бронирана техника. Не е известно дали такова е планирано и за кога. В проекта на Закон за държавния бюджет за 2024 г. не са предвидени средства за придобиване на необходимото за изпълнение на военновременните задачи на МВР оборудване.

Още повече, че и в момента Главна дирекция „Гранична полиция“ не разполага с достатъчно количество от нужната й високопроходима техника. Понастоящем този дефицит се компенсира с транспортна техника от Българската армия.

Предоставяната с това Споразумение на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва при защитата на българската граница – въпрос от съществена важност, както за вътрешната сигурност, така и за изпълнението на външнополитическия приоритет на страната за пълноправното присъединяване на България към Шенгенското пространство. Такава техника е особено необходима на фона на лошото състояние на прилежащите към възпиращото съоръжение пътища, които са истинско изпитание за разполагаемата в момента техника.

Важно е да се отбележи, че предоставяната техника е особено подходяща за ползване във високопланинските погранични райони и при тежки зимни условия. Това е особено необходимо за изпълнението на мисията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, призвана да оказва помощ на населението при бедствия и аварии, вкл. в трудно достъпни зони.

Пресни са примерите от наводненията в Карлово и Царево, когато Министерството на вътрешните работи отново разчиташе на способностите на Българската армия, за да изпълни своевременно и ефективно законово установената си мисия. Климатичните промени предполагат, че случаите, когато службите за защита на населението ще се сблъскват с подобни предизвикателства ще зачестяват, което налага укрепването, а не отслабването им.

Уважаеми народни представители,

Предвид изложените мотиви и убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет, упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане Закона за Ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, подписано в София на 8 август 2023 г. и в Киев на 13 ноември 2023 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От преди малко: Силно земетресение разлюля Турция, усетено е и у нас
Next: За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.