Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България
  • Новини

Извънредно! Радев наложи неочаквано вето и шокира България

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
fdsgsdlhldfglfghrhgfh.png

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента Закона за ратифициране на Споразумението, с което България предоставя безвъзмездно на Украйна бронирана транспортна техника. В мотивите към ветото е отбелязано, че народните представители не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарението, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят дали предоставяната техника е с отпаднала необходимост.

Според държавния глава, предоставяната на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва именно при охраната на българската граница и за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, включително в трудно достъпни зони.

 

„Воден съм от убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет. Пресни са примерите от наводненията в Карлово и Царево, когато Министерството на вътрешните работи отново разчиташе на способностите на Българската армия, за да изпълни своевременно и ефективно законово установената си мисия.

Случаите, когато службите за защита на населението ще се сблъскват с подобни предизвикателства ще зачестяват и това налага укрепването, а не отслабването им“ е позицията на държавния глава.

Вижте цялата позиция на държавния глава:

М О Т И В И

ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА УКРАЙНА ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА БРОНИРАНА ТРАНСПОРТНА ТЕХНИКА, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 8 АВГУСТ 2023 Г. И В КИЕВ НА 13 НОЕМВРИ 2023 Г.

Уважаеми народни представители,

Със Закона за Ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, подписано в София на 8 август 2023 г. и в Киев на 13 ноември 2023 г., България се лишава от военна техника с наличното към нея въоръжение и резервни части. Като държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България съм длъжен да обърна внимание за възможните негативни последици от това решение и да предоставя възможност за ново обсъждане.

Видно от мотивите, придружаващи закона, както и от предшестващото го Решение на Народното събрание от 21.07.2023 г. за допълнително предоставяне на военно-техническа подкрепа за Украйна, техниката, която България се задължава безвъзмездно да отдаде следва да е „с отпаднала необходимост за нуждите на Министерството на вътрешните работи“. Считам, че това обстоятелство не е достатъчно добре обследвано от народните представители.

От дискусиите при приемането на законопроекта в Народното събрание е видно, че голяма част от тях не са били запознати с конкретния списък на предоставяната техника към момента на гласуването, което ги поставя в невъзможност да преценят дали тя действително е с отпаднала необходимост. Във водещата парламентарна комисия по отбрана само един неин член е взел участие в обсъждането, а от дебатите в пленарната зала става ясно, че едва няколко народни представители са се запознали с Приложение № 1 към Споразумението. Провеждането на двете гласувания в рамките на един ден допълнително ограничи възможността на депутатите да се информират за точните параметри на Споразумението, преди да го ратифицират.

Така не са взети предвид военновременните задачи, вменени на Министерството на вътрешните работи. Тяхното изпълнение е поставено под въпрос без наличието на бронирана техника, а с такава, след изпълнение на споразумението, министерството няма да разполага. Лишаването на Министерството на вътрешните работи от способности не е съпътствано с каквито и да било постъпки за придобиване на нова бронирана техника. Не е известно дали такова е планирано и за кога. В проекта на Закон за държавния бюджет за 2024 г. не са предвидени средства за придобиване на необходимото за изпълнение на военновременните задачи на МВР оборудване.

Още повече, че и в момента Главна дирекция „Гранична полиция“ не разполага с достатъчно количество от нужната й високопроходима техника. Понастоящем този дефицит се компенсира с транспортна техника от Българската армия.

Предоставяната с това Споразумение на Украйна бронирана високопроходима транспортна техника би могла да се ползва при защитата на българската граница – въпрос от съществена важност, както за вътрешната сигурност, така и за изпълнението на външнополитическия приоритет на страната за пълноправното присъединяване на България към Шенгенското пространство. Такава техника е особено необходима на фона на лошото състояние на прилежащите към възпиращото съоръжение пътища, които са истинско изпитание за разполагаемата в момента техника.

Важно е да се отбележи, че предоставяната техника е особено подходяща за ползване във високопланинските погранични райони и при тежки зимни условия. Това е особено необходимо за изпълнението на мисията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, призвана да оказва помощ на населението при бедствия и аварии, вкл. в трудно достъпни зони.

Пресни са примерите от наводненията в Карлово и Царево, когато Министерството на вътрешните работи отново разчиташе на способностите на Българската армия, за да изпълни своевременно и ефективно законово установената си мисия. Климатичните промени предполагат, че случаите, когато службите за защита на населението ще се сблъскват с подобни предизвикателства ще зачестяват, което налага укрепването, а не отслабването им.

Уважаеми народни представители,

Предвид изложените мотиви и убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет, упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане Закона за Ратифициране на Споразумението между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, подписано в София на 8 август 2023 г. и в Киев на 13 ноември 2023 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От преди малко: Силно земетресение разлюля Турция, усетено е и у нас
Next: За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно от президентът Илияна Йотова!
  • От последните минути! Дни преди изборите откриха мъртъв в гаража му кандидат за кмет
  • България става крепост! И пиле няма да прехвръкне 😲Йотова обяви извънредни мерки
  • Скандалната проф. Мариела Генева давала по 6000-7000 евро на медиците в схемата с точенето на касата
  • Надежда Нейнски: Това вече е…
  • До момента, в който преживях клинична смърт, не приемах насериозно всички приказки за задгробен живот
  • Знаете ли, че последната цифра от годината ви на раждане може да разкрие много за вашата душа, съдба и житейски път?
  • Кукувицата е прочута с това, че не строи собствено гнездо, а снася яйцата си в чужди. Но има ли специално название за мъжкия на кукувицата?
  • Йотова бие тревога! Огромна заплаха за
  • Три години бях любовница на женен мъж и си мислех, че съм специална. После видях съпругата му… и всичко ми стана ясно.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.